Ивайло Захариев: Уча се от ролите си

Снимка: Camera Entertainment

1 / 11

Ивайло Захариев изигра Красавеца в "Пистолет, куфар и три смърдящи варела". Бе част от филмите "Лов на дребни хищници" и "Номер 1". Героят му гонеше и "Под прикритие" престъпниците в сериала по БНТ, а днес е сред любимите персонажи в предаването "Без прикритие". Затова пък Ивайло споделя, че се е концентрирал върху театралната сцена. Все пак внимава да не прекалява с професионалните ангажименти, за да има достатъчно време за съпругата си Миряна и двамата им сина Филип и Дамян.

Ти си доброто момче в сериала за лоши герои. Трудно ли ти бе да оцеляваш сред тях?

Не, защото това беше идеята – да се внедря сред „лошите“. Беше много интересно да бъда част от този различен живот, който не е част от мен.

Защо лошите момчета станаха любимците на зрителите?

Няколко са факторите. От една страна те са „вкусни“ за публиката. Винаги е било интересно да се надникне в тайния живот на бандитите, да се види как стават схемите. Също така много добре бяха изградени образите им от сценаристите. Ние полицаите бяхме останали в периферията, гонещи престъпниците като машинки, точно така се получава сигурно и в живота.

Как те промени сериалът?

Повлия ми от една страна опитът, който получих, докато работих с актьорите и режисьорите през тези 6 години. И личният ми живот се промени за този период. Със сигурност израснах. Да работиш един образ толкова дълго време е съвсем различно от това да играеш в един пълнометражен филм, например, където снимаш в рамките на месец.

Получаваш ли повече предложения за участия?

В момента съм се ориентирал малко повече към театъра и съм оставил снимките на пауза. Имам предложение и чакам да му дойде времето. А на сцената – репетирам в пиесата „Машинописци“ и ще я играем в театъра в Дупница. Ще гостуваме в София и из страната. Бях на турне из Европа с постановката „Господин Балкански“. Изобщо пътувам с театъра. Голяма страст ми е и както обичам да пътувам, комбинацията е много успешна.

„Господин Балкански“ е съвременният Бай Ганьо, нали?

Точно той е и Ивайло Калоянчев влиза в главната роля. Използваме драматизацията на Георги Данаилов. Аз играя Божков, който е модерният Бай Ганьо. В Щатите и Канада бяхме с тази постановка и бе приета много добре. Сякаш не сме се променили много за тези стотина години, когато Алеко е писал „Бай Ганьо“. Носим си онази простотия, присъща у него и като че ли при първа възможност прибягваме към нея. В чужбина много ни се радват, защото хората там не са всеки ден сред българи и толкова българско, излято на килограм, им е много забавно.

Как съчетаваш професионалните ангажименти с тези у дома?

С висша форма на еквилибристика. Опитвам се да не прекалявам с пътуванията. Говорили сме си със съпругата ми, че ако отида да репетирам някъде за по-дълго, тя ще дойде с мен. Нейната професия позволява да работи и от други места, тъй като тя е свързана с компютър. Дори скоро ще ни се наложи така да стане.

Какво ти казва тя за участията ти?

Много е критична към мен, а аз се опитвам да се вслушвам в съветите ѝ. Знам, че го прави за хубаво.

Как обясняваш професията си на своите деца?

Лесно. Играя у дома куклени сценки с животни. Ходим на театър. Казвам им, че актьорите там са мои колеги и, че аз играя така.

А на какво искаш да ги научиш?

На първо място да бъдат приятели, да могат да споделят своя свят и да не са егоисти. Искам и да бъдат любопитни към света.

Какъв баща си?

Не мога да преценя. Не съм от най-строгите. Много си играя с тях, забавляваме се. Понякога дори не ме взимат насериозно като им се карам.

Скоро бе 15-и септември. Ти какъв ученик беше?

В гимназията бях в актьорска паралелка и много се интересувах от театър. Бях се фокусирал върху сцената и занемарих другите предмети, но пък това със сигурност е повлияло за влизането ми в Академията.

Участваше в „Голямото малко четене“. Как виждаш образованието днес?

Училищната система трябва кардинално да се промени. Това „всичкознание“, което се опитва да вкара учениците в калъп и да ги принуди да знаят всичко не е адекватно за съвременното дете и света, който го заобикаля. Интересувам се много от тази тема. Следя какво казват специалистите по света. Специално сър Кен Робинсън, който обяснява, че има различни видове интелигентност и, че всяко дете трябва да бъде поощрявано в това, в което е добро, а не да искат от него да е отличник във всичко. В много страни вече се обръща голямо внимание на думите му, относно образованието, но ние имаме дълъг път да извървим за да стигнем до тези идеи.

На какво те научи животът?

Интересното е, че много се уча от пиесите, в които участвам. От една страна стои опитът на героите, от друга – грешките им. Театърът е страхотен учебник, а също така съм отворен за това, което е пред мен и го очаквам.

Вижте Ивайло Захариев като агент "Под прикритие" в галерията ни.