Албена Михова: Винаги се чувствам красива, винаги ще съм руса!

Албена Михова нарича себе си кривунделче и мадагагуга – думи, които придобиват неповторим смисъл, казани единствено от нея. Тя е едновременно и дама, и голям пич, в общуването е едновременно и близка, и далечна – като истинска звезда, която свети със собствена, силна светлина. Човек, който знае цената си, умее да бъде над нещата, но и да е много навътре в тях, в проблемите, в детайлите, в желанието си да създава своя история, а не да опонира на историята, писана от други. С Албена Михова не си говорим на Вие и това сякаш е най-естественото нещо, не защото липсва уважението, а защото с директните хора се говори директно – на Ти.

На Ти с една забележителна и забележима жена – за най-новата ѝ роля в „Болница накрай света“ в театър „Зад канала“, за възхитителните ѝ колеги и колегите-егоисти, за кумирите, за нейния син, за мечтите, за телевизията, за суетата и красотата, за грешките в живота и в любовта, и защо винаги ще бъде руса...

Липсва ли ти телевизията?

Липсва ми вече, защото е един хубав нюанс в актьорската професия. Слави Трифонов ми даде старта, после „Господари на ефира“, „Пълна лудница“, после ситком.... Полезно е.

Според някои режисьори е тъжно, че хората ходят на театър заради актьорите, които гледат по телевизията...

Ами тогава да махнат всички известни актьори, след като пречат. Да видим кой ще остане в театъра. Ние какво сме виновни, че хората ни харесват?

Най-големите актьори на България си отиват, за съжаление. Кои са личностите в театъра, към които изпитваш респект? Има ли ги?

Разбира се, че има! И не става въпрос за големи като възраст. Аз и от Пенко Господинов изпитвам респект. Илка Зафирова е много важен човек в моя живот, Иван Петрушинов, Владо Пенев и много други. Във всеки театър имам кумири.

Суетна ли си?

Не. Мога да карам с един костюм от начало до край. И в живота е така. Няма време!

А кога се чувстваш красива?

Винаги се чувствам красива. За слаба не говорим. Слабите хора са канела с мед и всичко е наред.

Винаги ли ще бъдеш руса?

Да. Защото русо гладно няма!

Разсмиваш хората с лекота, а теб какво може да те разсмее?

Вицове. Или човек, който върви на улицата. Или като видя, че някой си говори за мен също ми става смешно. Мислят, че не чувам, а аз чувам всичко. Много бързо се разсмивам. Разговорите на децата също са много смешни. Черпя отвсякъде.

Казваш, че си добре със слуха, а как си с периферното зрение, то какво долавя?

Нищо не долавя. Пропускам много покрай ушите си. Много лоши думи за себе си не съм чула, но има много завистливи думи. Никога не съм гледала в купичката на другия. Важно е какво идва при мен, а не какво отива при другия.

Преди време казваш „Правя големи грешки в любовта“. Колко голяма може да бъде една грешка, когато говорим за любов? Щом е любов, защо да е грешка?

Да, така е. Но всеки след това си показва рогата и виждам, че не е бил толкова всеотдаен, колкото съм била аз. И това малко ме обижда, и нещата приключват. Винаги единият използва другия. Или не може да издържи и се отказва. Не може днес да кажеш на един човек, че го обичаш, а утре – че го мразиш. Или обичаш някого и си с него, или не го обичаш.

Автор: Даниел Димитров

Цялото интервю с Албена Михова четете в Dnes.bg тук