Успехът на Григор Димитров продължава да предизвиква коментари, не липсват и нелепи сравнения. В неговите милиони се огледа и писателят Калин Терзийски, като невчесаните му мисли във Facebook са доста странни. Защото се прави сравнение между съвсем различни професионални сегменти. Пък и Терзийски не е попадал в топ 3 на писателите в света, за да бъде базата все пак по-реалистична.

„Започвайки да пиша, аз не знам каква ще е реакцията на читателите към това, което ще напиша. Но съм почти сигурен, че тя ще е грубо отрицателна. Това, донякъде, ще ме зарадва – защото ще ме освободи от задължението да приемам сънародниците си „на сериозно“. Така. Григор Димитров, известен български тенисист с европейски и световни постижения получи за играта си в Лондон 2 млн. и половина долара. Игра на тенис. Горе-долу в същите времена – да речем година по-рано – писателят Калин Терзийски, колкото и да ни е неприятно – също получавал европейско и световно признание, докато пишеше за лондонско издание, а именно – за вестника на българите живеещи във Великобритания – получаваше за всеки свой разказ по 25 паунда. Но в един хубав ден главният редактор му съобщи, че повече от 10 паунда на разказ не може да му дава. Писателят Калин Терзийски се запита: Българите по улици кръстени на тенисисти ли крачат всеки ден... или по улици кръстени на писатели? И дали биха приели да речем „По жицата“ или „Андрешко“ да бъдат оценени по 10 паунда парчето? После Калин Терзийски си даде сметка, че явно писателите трябва да умрат, за да зацъкат с език българите. И после от кумова срама да им отдадат някаква гузна почит. А докато умрат писателите, тенисистите ще бъдат национални герои. Тенисът, все пак, трябва да помним, е дух, знание и величествена мъдрост. Все пак“, пише Терзийски във Facebook.

По-късно той прави сравнение и на таланта за тениса и литературата.

„Защо всеки казва: Ти знаеш ли какъв страшен труд и талант трябват за тениса? Обаче никой не се замисля какъв труд трябва за истинската литература. Знам отговора. Защото дори и най-жалките хейтъри, тия, които просто си пишат някакви мръсотийки във Facebook смятат, че и тяхното писане е нещо като писането на писателя. Нали – просто си пише човекът? Тогава и аз мога да си мисля, че ако си подхвърлям тенис топка – също съм голям тенисист. Но аз не си мисля такива неща“.