Интернетът или животът? Ти избираш...

Не се е минал и ден без да погледнем в екрана на смартфона си, нали? Хей така, просто да хвърлим око на клюкарника или да видим дали случайно не е дошъл корабът във фермата...

Все повече ми изглежда, че технологиите, уж призвани да бъдат символ на човешкия прогрес, в настоящето ни придобиват друго значение. Виртуалната реалност, която всички държим в ръцете си, е новото средство за комуникация, която в предназначението си да улеснява, всъщност опорочава и ограничава.

Всичко в интернет е толкова лесно, че извън него животът ни изглежда труден. Глобалната мрежа роди с появата си нови зависимости и доразви някои вече познати мании, а социалните мрежи успешно захраниха всеобщата потребност от клюки, които иначе се разпростираха през кварталното кафене.

За капак на този смрадлив бульон хората никога не са били следени повече. Мрежата, за която сме закачени всички, позволява 24-часово наблюдение в реално време със стерео звук и цветна картина. Е, стига да сме интересни.

Комуникация на лъскавия смартфон

„Zdr, ko pr“ е най-често използваната фраза в чата. Тя е явен пример за опорочаването на езика. А усещали ли сте студенината, която лъха от палеца във Facebook чата? Напишеш нещо, например „Как си?“ и получаваш палец нагоре...

Преди време се ровех в любовните писма, които са си разменяли родителите ми, докато баща ми е бил в казармата. Само си представям как и двамата са имали по един смартфон. Той пише от окопите „Обичам те“, а майка ми връща палец нагоре. Смехотворно.

А не изглежда ли така комуникацията ни? Не ви ли изглежда, че все повече ни липсват изразни средства? Чудим се за дума, с която да се изкажем. И когато не я открием, пускаме едно емотиконче. Дали не е време да кажем в един глас, че социалната мрежа е изродила мързела ни. Трудно е да кажем дори обичам те, по-лесно е с това – <3.

Социалните мрежи – шпионските игри на 21 век

Не осъзнаваме как минималното споделяне на лична информация за нас самите разкрива дори на случайния в мрежата кои сме. Направете си експеримент. Набележете си един случаен човек във „фейса“ и влезте в ролята на агент-разузнавач. Задачата ви е да извлечете възможно най-много информация за него.

Вече знаете името му, датата на раждане, кои са роднините му, къде работи, къде е учил, къде живее, кои са приятелите му. Разглеждайки стената пък ще разберете за навиците му – кои заведения посещава, кои курорти, пътува ли в чужбина. Подробното изучаване на профила ще ви даде данни за това какво харесва този човек (музика, филми, политики, социални дейности и пр.) За по-малко от 15 минути вече знаете много за този човек, а още не сме стигнали до снимките.

Кадрите, които споделяме в мрежата, обикновено ни представят в „най-хубавата“ ни светлина, но ако се замислим, те дават повече информация, отколкото трябва да споделяме с обществото. Във фотосите са запечатани ситуации от живия живот, които могат да бъдат използвани срещу вас.

Ако случайно ви звънне някой непознат, не е необходимо да имате приятели в мобилните оператори, за да разберете кой е. Просто въведете номера в търсачката на фейса. Да, социалната мрежа е нещо отвратително, а както гласи една максима – „В интернет нищо не се губи“. Така че честито, защото почти всички сме вътре в тази информационна тенджера под налягане. Кога ще гръмне е въпрос на време.

Човек на ел. захранване – зависими сме!

Всички ние всеки ден ставаме със смартфона си – той ни буди, съпътства ни през целия ден и ни приспива през нощта. Тази малка и проклета кутийка, бъкана с електроника, е с нас 24/7.

В началото на 2015 г. учени от Университета по изкуства и технологии в Дерби, Англия, излязоха с ново изследване, което категорично заяви: „Хората стават все по-зависими от смартфоните си. Те са способни да причинят сериозни здравословни проблеми, дори временна слепота“. Данните на британските учени показват, че 13% от потребителите са пристрастени към телефоните си и прекарват с тях по поне 3,6 часа всеки ден.

Това не ви ли тревожи? С телефона в леглото, с телефона в тоалетната, с телефона на вечеря, в кафенето, в училище, на лекции... Нищо чудно в бъдещето човекът да се превърне в киборг. Сигурно в дланите ни ще бъдат вграждани тъч скрийн екрани, та ще се чудим как да свиваме пръсти.

Алтернатива – как ли не?

Да се отрече използването на новите технологии означава да отречем собствения си прогрес, какъвто и да е той. Искрено се надявам това, което предстои, да бъде насочено към човека, но уви, производството е насочено към потребител, едно лице „х“, което няма чувства, емоции и живот. Това лице „Х“ е просто една касичка, която плаща, за да бъде зомбирана.

Александър Градинаров