Твоето „Извинявай“ нищо не струва

Нараняването на любим човек не е като да настъпиш някого в тролея и да му кажеш „Опа!“, и да си продължиш по пътя. Хората в близкия ни кръг се обиждат на много по-дълбоко душевно ниво, приемат го лично и наистина страдат.

Лошото е, че в тези ситуации сгрешилият се закопава, чувствайки вина от стореното. Той мълчи, прави се, че всичко е наред – сякаш нищо не се е случило. А така душевната рана не заздравява, всъщност продължава да кърви. По-късно тихичко гноясва, а околните тъкани стигат до гангрена.

Обидата – сепсисът на всяка връзка

Когато двама души се обичат, независимо дали любовта им е приятелска, семейна или по-интимна, те са се отворили един за друг. Връзката, която споделят, ги обвързва на едно по-високо ниво, което обаче е като стъкло – нежно и чупливо. А когато един от двамата прояви неблагоразумието да изтърси някоя глупост, пропукването започва. Най-малката дреболия става повод наслоилото се напрежение между двамата да избухне със страховита сила.

В такъв момент засегнатият човек обикновено дава поле за изява на своите емоции, изпадайки в първосигнални откровения – крясъци, викове, но в други случаи безшумно затаява мъката си и я скрива нейде в дълбините.

Най-културно е двамата кротко да излязат отвън, където няма кой да суфлира на втори план, за да могат заедно да избистрят проблема. Лесно и просто: „Защо ми казваш това, не усещаш ли, че е грубо?“. Изненадващо е колко са ефикасни дори най-елементарните и почти детски въпроси. След тях обаче следва истината...

Но съжалявам, прости ми, извини ме и производните им не са достатъчни, за да успокоят това извънредно силно дразнение, разбъркало вътрешния мир. Някак едничката дума не е достатъчна да замаже грозния фасон на обидата.

Поправете ме, ако греша, но думите са изключително силно оръжие, към което трябва да се подхожда с отговорност. Всички трябва да сме наясно, че изказаното между двама близки не бива да бъде случайно.

Псувните са за мачовете, ругатните за полето. За да сме щастливи с мислите си, може би е нужно просто да бъдем естествени и по-смирени, защото казаното остава дири в съзнанието на любимите хора, че и не само. Всеки има чувства и никой не би трябвало да ги наранява!

Лошата дума е проклятие, от което боли. А има ли истински и аргументиран мотив да натъжаваме околните?

Александър Градинаров