Манията за щастие е изключително опасна

В последно време настъпи обрат в обществените настроения по света. Днес доброто финансово състояние не се смята за най-важен показател в живота на един човек. По-важно е щастието.

Различни писатели, блогъри и общественици непрестанно казват на хората да „прогонят негативните мисли от главите си“. Те им дават различни рецепти за щастие. Съответно настъпи и бумът на книгите-самоучители, даващи практически съвети за постигане на успехи както в личния, така и в професионалния живот. Но според датския психолог проф. Свенд Бринкман, тенденцията светът ни да е обсебен от идеята за щастие би могла да донесе много гръмотевични облаци.

Проф. Бринкман преподава психология в Олборския университет. Според него проблемът на съвремието ни идва от това, че ние зорлем се фокусираме върху постигането на щастие, от което страда вътрешното ни аз.

„Мечтата ни да сме усмихнати и безгрижни, кара емоциите ни да закърняват. Аз вярвам, че нашите мисли и емоции трябва да са реално отражение на света, в който живеем. Но когато нещо лошо се случи, на нас трябва да ни е позволено да изпитваме негативни чувства, просто защото така сме устроени да реагираме“, смята професорът. По думите му в момента ние отвръщаме поглед от негативното, защото смятаме, че не бива да си разваляме доброто настроение с него.

Психологът Бринкман се тревожи най-вече, че с тази всеобща идея за непрестанно щастие ние няма да можем да се справим психически, ако нещо лошо се случи.

„Да, светът е прекрасен от време на време, но през останалото той е жесток и трагичен“, отбелязва той. – „Хората в нашия живот може и да загинат. Ние трябва винаги да сме подготвени за най-лошото, а не да живеем в розови сънища. Мислейки напред във времето, ние можем да намалим силата на удара, който така или иначе по неизбежни пътища ще ни бъде нанесен от съдбата“.

Възможно ли е наистина човекът да е станал толкова претенциозен към емоциите си, че да пренебрегва тъжните и мрачни елементи на реалността?

Проф. Бринкман може и да е прав за вероятния рикошет от позитивното мислене, но у нас изглежда тенденцията „щастие или нищо“ не е толкова масова.

В България обаче съществува аналогичен проблем. Мислейки за доброто на любимите си хора, ние често ги капсулираме и изолираме от реалността. В най-голяма опасност се намират някои деца, които попадат под извънредните грижи на родителите си, вместо да бъдат тласкани към самостоятелност. Същото е положението и в някои семейства, в които работи само единият от двамата съпрузи, оставяйки другия да битува извън динамиката на живота.

Мислейки за собственото си щастие, ние не бива да го превръщаме в самоцел. То е резултат от нашите успехи. А чакайки го на дивана с купа сладолед, ще ни връхлетят само и единствено въглехидрати.

Животът, съгласете се, има две страни – добра и лоша. Черната е екзистенциалната скука на работното място, където се трудим от до. Хубавото са близките ни, приятелите, децата... Но двете неща вървят ръка за ръка. За щастие повечето българи виждаме тази реалност. Да му мислят западняците, за които е загрижен проф. Бринкман.

Александър Градинаров