Подсъзнанието на изтривалките може всичко

Така. За жените изтривалки. А не е ли по-право да се каже „за жените, които се мислят за изтривалки“?

Изобщо не мисля да ви занимавам с езотеричните теореми от книгите на разни псведо – духовни донори на човешка надежда или проводници на божественото, които те приканват да купиш поредната им книга, касета и MP3 Player (само за 29.99), защото били станали милионери посредством методите, описани у тях.

Нито мисля да развявам разни феминистки флагове, да сбирам всичко живо, което притежава вагина и да повеждам безсмислени битки срещу мъжкото човечество.

То все пак си е доста необходимо, да не говорим за физиологическите и емоционални ползи от него.

Просто никой на този свят не се е родил нито изтривалка, нито парцал, нито гъба за миене на чинии. В този неравен свят, единственото, което ни е дадено е един равен старт.

В самото начало, душите ни не са нищо друго, освен неизписани страници. По какъв начин ще ги попълним и какъв облик ще придобият те – това зависи единствено и само от самите автори.

Всеки от нас живее в собствена вселена, толкова различна от тази на стоящия до нас в автобуса, например, че е чак плашещо.

Ако не ви се вярва, просто започнете да наблюдавате хората около вас и, вместо да ги укорявате за безумно струващите ви се действия и мисли, опитайте се да опознаете мястото, от което идват.

Тези отделни вселени са проекции на индивидуалното светоусещане на всеки от нас. То пък е продукт на всичко онова, което се е случило в живота ни, от заобикалящата ни околна и социална среда, от зависещите или независещите от нас обстоятелства, от собствените ни страхове, комплекси и убеждения.

Жени - изтривалки няма.

Има жени, които са възприели тази роля в собствения си свят.

И докато не решат да погледнат себе си по друг начин, никоя обичаща себе си и бореща се за социална правда приятелка, която им отишла на гости, не би могла да им помогне. Тъжно, но факт.

Когато едно човешко същество е решило да пренебрегне себе си заради някакви по-висши цели (според него), като съвместно съжителство с някакъв кретен, който го възприема само като патерица на собственото си разклатено его,не е нищо друго, освен собствен избор.

Щом „жената – изтривалка“ смята, че не би могла да бъде желана от никого, то така и ще бъде.

Щом възприема себе си, като „сопол – досаден, ненужен, който се изхвърля с кърпа“ - ами добре, свободна е да живее хремавия си живот в грипавата си вселена.

Ние сме това, което мислим за себе си. Огледайте се около себе си – в офиса, по улицата, в очите на близките, и най-вече, хубавичко се погледнете в огледалото.

Пътят към повсеместната любов и обожание на околните е толкова простичък, че твърде често не го забелязваме: това е пътят към собственото ни сърце.

Изглежда изтъркано, като не сменяна от години изтривалка, но е вярно.

Красивите са красиви, защото се възприемат като такива. Музите са музи преди всичко на собственото си вдъхновение. Смелите просто не познават думата „плахост“.

Обичайте се и просто няма начин да се озовете пред прага, пред външната врата на вашата вселена. Просто не е логично. А природата не обича нелогичните работи.

А сега ви оставям и отивам скок – подскок през кишата към „Славейков“.