Не знам, доколко сте фенове на Световното по футбол - лично за мен интересът към него се изчерпва с концерта с участието на Шакира и Алиша Кийс, но все пак при цялата еуфория около първенството и резултатите на отборите си мисля и за загубите и победите, които ни се случват и в живота.
Ето например, днес е 1:0 в моя полза срещу Oбщината в малка сага по оправяне на документи, но поне 3:0 за проливния дъжд навън, защото няма как да си облека новата, дълга рокля заради капризите на лошото време.
Трудно помня имена, но някой някога е казал: „Печели така, сякаш си свикнал винаги да печелиш и губи така, като че ли го правиш просто за разнообразие“.
Естествено всяка грешка или загуба е опит, който трупаме, прави ни по-силни и по-зрели хора, макар и в началото да ни се струва, че няма никаква логика подобни неща да се случват.
„Всяко зло за добро“, а загубата в крайна сметка, ако трябва да разсъждаваме философски, е вид победа над самите нас.
Не бихме били такива, каквито сме точно в този момент, ако не ни се бяха случвали и хубави и не толкова приятни неща.
Не съм голям фен на спорта (освен може би на степера в хола), нито смятам, че съм знам достатъчно, но обикновено мащабните спортни събития, които приковават вниманието на толкова много хора, ме карат да мисля, че човек има какво да научи от спортния хъс.
Изисква се умение да спечелиш и воля, за да се справиш със загубата, която от лош момент да се превърне в стимул да тренираш себе си и вместо да се изолираш да се се върнеш в играта на живота, също както и на терена, по-силен и по-уверен.
Да победиш страха и предразсъдъците означава първо да пребориш себе си, а след това да водиш всекидневните си „малки битки“ с останалия свят.
И да, наистина, не винаги в живота има феър плей, но предизвикателството да намериш сили да вървиш напред е малка победа всеки ден.
И ако вярваме в себе си и успехите си също толкова силно, колкото когато пламенно симпатизираме и викаме за любимия си отбор, докато гледаме мачовете по телевизията, със сигурност ще постигаме повече.