Животът на човека си върви. Много хора идват и си отиват от него. Едни ги задържаме до себе си, а други ги изхвърляме на произвола като мръсни котета. Във връзките помежду ни е същото.

Жените и мъжете постоянно се отхвърлят едни други. Те започват нещо, а после след куп разочарования затръшват вратата на чувствата си. Търсели нещо повече...

Ние хората сме глупави твари. Иска ни се за кратко да свършим всичко. Да намерим любовта, да се установим. Всичко да бъде идеално. Тази наша по детски прибързаност ни кара да грешим. Най-вече в отношенията ни с хората.

Грешките, разбира се, са субективно понятие. Понякога една раздяла е необходима. Друг път тя е факт поради сбора от ежедневните негативи и събралото се напрежение във връзката. Грешка е да се влюбим в човек, когото познаваме от 5 минути или да обикнем сексманиак или нимфоманка, която просто иска петъчен секс. Най-много болка изпитваме обаче, когато не сме напълно наясно със случващото се между нас и човека, когото твърдим, че обичаме.

Дефиниция „Любовни грешки“: Не мечтай толкова, стой си в реалността

Ето например една от големите, както им казвам, глупости на любовта. Влюбвали ли сте се някога в близък приятел или приятелка? Този тип привличане е малко по-сложно от обичайния флирт в кръчмата. С приятелите си ние прекарваме огромна част от времето си. Помежду си ние се познаваме. Знаем си всичките кирливи ризи, капризи и необходимости. Едно влюбване в приятел често се оказва адски болезнен опит за хората.

Първоначално привличането е на шега – пощипване, хумористична закачка от типа „Ама, нали знаеш колко много те обичам“. Работата е там, че за приятелите си ние мислим конкретно като за приятели. Те са онези, с които играем карти, ходим на кино, дискотека... Образът им в съзнанието ни е фиксиран, а в реалността той трудно би могъл да се превърне в такъв на любовник или любовница. Поради това човекът започва да фантазира за докосване, целувка – нали, елементарни мили неща. И така малко по малко започваме да се самонавиваме.

С фантазиите започваме да разбираме какво искаме. Кое е онова нещо, което би могло да запълни емоционалната празнота и липсата на физическата активност в леглото ни. Мечтите са опасни, най-вече когато са резултат от липсата на реална възможност за душевна обвързаност. В такава ситуация най-малките неща дават гориво на желанията ни. Една грешно възприета усмивка или един неправилно възприет поглед, обаждане по нощите, за да ви питат как сте... Ако на втора или трета база не сте получили това, което искате, възможността нищо да не се получи е огромна.

Обичайки приятел на интимно ниво, можем да се вкараме в задънена улица. Една ситуация, в която ви боли, че не можете да сте с този човек и нямате решение, освен да спрете всякаква комуникация за дълго време.

Ами опитът?

Ясно е. Правим грешки, когато нямаме опит. Случвало ли ви се е да се почувствате влюбени в човека, с когото за пръв път сте имали интимен контакт? Разбира се, това е детска работа. Но важи и за мъжете, и за жените – никой не е имунизиран от „девственото влюбване“. То обаче рядко има реална почва. Имайки предвид, че сексът на съвремието ни по-често е просто гимнастика, възвишените чувства около „първия път“ може би са на по-заден план.

Липсата на житейска практика ни кара също така да бързаме. Запознаваме се, една-две срещи, малко секс и вече се обичаме? Говорим си на „бебе“ или „слънце“. Прибързаност... Нищо друго не описва този сюжет. За хубавите неща се изисква време, осъзнаване, нали? Но ние искаме да не сме сами, защото са ни казали, че е страшно. Ще ни се на 20 и няколко вече да сме готови за живота и интимните му оазиси. Набързо да сглобим и кариера, и любов, и всичко... Да, ама не.

Защо човекът проваля връзките си?

Тук може много да се говори. Но изглежда така, че най-често скъсването на интимните връзки е заради невъзможността партньорите в нея да преглътнат егото си, правейки компромиси. Когато един човек не може да си представи, че съществува друга гледна точка, освен неговата, имаме жесток проблем.

„Ама, ти защо не си вдигаш телефона!?“ (сякаш е задължително), „Ама, ти луд ли си, това, което мислиш, е абсурдно!?“, „Защо, за бога, да ходим на почивка там, когато...“, „Но защо да те слушам, ти си жена“... Ето примери за влошена комуникация. И да, за съжаление, мъжете най-често не желаем да слушаме, защото си мислим, че сме прави.

Връзката е доверие, компромиси, спомени, сексуална привързаност и душевна симбиоза. Основополагащата тухла в този зид е първото – доверието. Без него сме заникъде. А когато нонстоп се дрънкаме за глупости и пренебрегваме другия човек, неговите мисли и мнение, тази връзка просто няма смисъл.

Затова хората често сме глупави и прецакваме нещата. Уж обичаме и мислим за другия, но реално проектираме желания. Искаме, искаме, искаме. А какво даваме в замяна?

Александър Градинаров