За мъжете е важно да изглеждат добре в очите на хората, но най-вече в тези на дамите. Поради това част от представителите на „силния пол“ се чувстват длъжни да играят играта на общественото лицемерие, ръководена от стереотипите – мъжът силен и властен, а жената слаба и податлива на влияние.

Тази крайност в мисленето, еквивалентна на абсолютна щуротия, движи половата комуникация на хората от столетия. И тя се изражда и изражда в нови теории и хипотези, зацапвайки общата картина на човешкото разнообразие.

В близкото минало, в полето на хуманитарните науки и конкретно в психологията и сексологията, се появяват термините алфа мъжкар и бета мъжкар. Псевдонаучните характеристики се опитват да категоризират представителите на силния пол спрямо поведението им към жените и живота като цяло.

Думите са взети директно от биологията, където поведението на мъжките маймуни се дели на няколко вида. Но това, че някои мъже разсъждават и действат като човекоподобни примати не бива да бъде причина всички останали господа да попадат в класацията алфа-бета.

Категоризацията на мъжете е една йерархия – кой е с „най-висши“ качества и кой с „най-низши“. Готините са алфа, а средно привлекателните и най-отритнатите са бета. Но поставянето на такива етикети е като да правиш астрология с бинокъл, вместо с телескоп. Методът е твърде вятърничав, общ и неконкретен.

Какви са митологичните качества на алфа мъжкаря?

По неписаната обществена дефиниция той е уверен, успял, силен, смел, очарователен, висок и привлекателен. Мъжете искат да му бъдат приятели, жените пък мечтаят за леглото му. Така да се каже алфа мъжът с особена лекота подбира своите дами. Той е душата на всяка компания, всички го обичат. Но ако съществуваше такова човешко същество, то най-вероятно щеше да вирее в сферата на киното и театъра.

Наподобяващият образа на Джеймс Бонд мъжага влиза в контраст с бета мъжкарите – те задължително са загубеняци. Обрисувани са като стеснителни, слаби и всезнаещи бърборковци, които най-редовно мрънкат, че са сами и никоя не ги иска.

Тези противоположни типажи обаче са погрешен начин за определяне на мъжкото поведение. Няма как всички мъже по света да бъдат определени стереотипизирано като алфа и бета – едните божества, другите някаква си сган с еректилна дисфункция. Абсурдно е.

За алфата и бетата може единствено да се говори като за преходен момент в живота на един мъж. Просто господата, които абсолютно отговарят например на алфа стереотипа, са кино герои – Върколакът от „X-men“, Джеймс Бонд, Нео от „Матрицата“... Такива мъже не съществуват.

Хората в реалността имат нестабилен характер, който се нагажда, адаптира и променя спрямо ситуацията. Ако един мъж в реалността иска да прилича на алфа, това би била поза за пред дамите. Най-често тази роля им печели по някоя мацка за петъчен секс. От друга страна ги представя като страшни батки, от които другите батки да се пазят...

Подготви: Александър Градинаров