Силикон. В устата, в гърдите, в ушите. Където може. Колкото може повече. Това е родната действителност, която ни заобикаля почти от всяка страна и вече толкова дълго време, че ни идва да хвърлим нещо и да питаме – „Не му ли мина модата на това обезобразяване?“.

Не знам кой каза, че огромните и несъразмерни устни, които са безвъзвратно „обърнати“, подпухнали и приличат на всичко друго, но не и на „изкусителни за целуване“, са секси, ама не са.

Истината е, че правят всички да изглеждат като от една матрица. Искала уста на Анджелина Джоли, пък тя взе, че станала не точно. Еднакви девойки, еднакви операции, еднакви джуки.

Природата ни е родила различни и това не е случайно. Всеки има своята красота, симетрия, комбинации от цветове, които са в идеално съчетание със самия него. Вместо това масово жените и още по-лошото, момичетата, гонят едно обезличаване и уеднаквяване, което не ги прави по-красиви, напротив, загрозява ги.

И вместо да се превърнеш от грозно пате в лебед, ти ставаш грозно пате със силикон.

Тенденцията за това започна много отдавна и рязко се разпространи сред дамите, като дори станахме свидетели на явлението „силикон за бала“.

Проблемът тук е в две страни – на момичетата, които смятат това за красиво и на родителите, които не просто разрешават, но и се гордеят с постъпката на своите дъщери.

Някак несериозно изглежда да отгледаш едно дете и след това да му позволиш да се обезобрази. Дори и да иска много. И всеки един лайк под снимка с почти липсващи дрехи, припяване на някоя и друга чалга и огромни кубици силикон навсякъде е харесване на неуспешното справяне с мисията родител. Но не и повод за гордост.

И не просто е тенденция, тъй като тенденциите обикновено са сезонни явления. Това се превърна в култура, която съвсем скоро ще ни кара да пазим и съхраняваме малкото, които разчитат на повече от стабилна инвестиция в устата.

Това не е завист. Това е проява на жал към едно поколение, което направи лоши примери за свои герои, а лошото е, че май в тази приказка не се очаква скоро хубав край.