Колкото и мнозина да не я очакват, тя е на прага ни. Можем ли да се справим с апатията и меланхолията?

Есента се явява своеобразен финал на почивката и отпускането, насладата от лятната ваканция някак се размива в първите хладни утрини, но това не означава, че вече е време за печал. Част от бонусите на лятото могат да се съхранят като приятни спомени от приключения, от срещи с приятели. Но и да бъдат активни отново.

Само през лятото ли се срещате с приятели? Не, разбира се. Организирайте си срещи един или два пъти седмично и разговаряйте, спомняйте си, планирайте нови пътешествия – важното е да не се поддавате на „логичния“ аргумент, че всички вече са заети и на никого вече не му е до срещи, „сложно е да стана от дивана“ и всякакви подобни нелепици.

Важното е да избирате нови места за срещите си – тъгата и носталгията понякога се крият именно в добре познати условия, очаквания, в едни и същи четири стени. И дори към вас да се присъединят нови приятели, това не променя ситуацията.

Още една причина за есенната тъга са плановете, идеите, които толкова сте искали да реализирате, но не сте могли да го сторите.

И това е нормално. Свойствено ни е в период на пълноценна почивка, на възторжени емоции, а лятото е именно такова време, да си обещаем да сторим чудеса, но и да забравим за тях и да ги отложим. Както и да преосмислим някои свои идеи, да пренаредим приоритети. Вместо да изпитвате тъга за онова, което не сте успели да направите, вижте онова, което сте реализирали – дори това да е „лежах на плажа, срещах се с приятели, пиехме, говорихме“. И то е важно, защото показва, че точно в този момент сте имали нужда да правите именно това, без да се оправдавате – това е бил вашият начин да събирате сили за есента и работата, която изисква концентрацията ви, без „лежа на плажа“.

Позволявайте си малки радости – вкусна храна, непланирана покупка, интересно общуване – всичко, което ще ви донесе удоволствие. Най-често есенната апатия е свързана с драматичното очакване, че от 1 септември ще започнат трудностите, ангажиментите, проблемите – но това е само една от възможните гледни точки. Да, с есента се повишава активността ни, но тя е шанс, а не ужас от това, че във всичко виждате принуждение. Есенната тъга в крайна сметка може да бъде и полезна, защото ни прави по-концентрирани, по-мислещи и по-често взимащи решения. Това е времето, когато можете да стартирате промени и да се развивате. А е толкова приятно да градите плановете си, наслаждавайки се на красивия пейзаж и новото начало. Без тъга.