Напоследък цивилизованото общество показва забележителен напредък по отношение на откриването на фактори, които са виновни за редица болести. Безспорните успехи на медицината, биохимията, генното инженерство и технологиите обаче, изпреварват значително напредъка в мисленето и отношението на човешките същества към собственото им тяло и природата. Все по-стряскащи и революционни открития доказват вината на ензими, клетки или телесни течности за появата на страдания, които понякога са смъртоносни.

Един от тези виновници отдавна е и холестеролът.

И в България вече стана модно хората да следят “лошия” холестерол /без ясна представа какво точно означава това!/, да обсъждат неговото ниво на кафе с цигара, да споделят изследвания и лечебни чайове на едно, две, три питиета в кварталната кръчма.

Драматичното изоставане в познанието за живия организъм, стремежът – от мързел или инерция – вината да се търси в някакъв “новооткрит” враг представлява удобно зариване на главата в пясъка и храни надеждата, че сигурно има хапчета, които ще убият лошия холестерол и ще оставят в нашия изстрадал организъм само добрия.

Самото разделение на холестерола на “добър” и “лош” представлява един несполучлив опит да се обясни популярно функцията на тези два вида транспортни слуги на организма, на тези превозвачи и чистачи, без които не можем.

България се сдоби с печалната слава на световен първенец по сърдечно-съдови заболявания и мозъчно-съдова болест. В основата им стои атеросклерозата, т.е. стесняването на кръвоносните съдове от атероматозни плаки – натрупвания на мазнини.

Когато този процес засегне кръвоносните съдове на сърцето, се появява т.нар. исхемична или коронарна болест на сърцето, или, както са известни – гръдна жаба, стенокардия и др. Запушването на коронарните съдове води до инфаркт, а на мозъчните съдове – до инсулт. Именно за натрупването на тези плаки по стените на съдовете е виновен холестеролът.

Двете основни съставки на кръвната плазма са холестеролът и триглицеридите, също вид мазнини, които са отговорни за транспорта и съхранението на енергията в човешкото тяло. Холестеролът на практика се намира във всички клетки и телесни течности.

Какво представлява холестеролът?

Той е вид мазна субстанция, която се произвежда от черния дроб и в по-малки количества се внася с храната – дневният прием варира от 400 до 700 мг. Той участва в структурата на нашите клетки и в производството на незаменими хормони, и изпълнява отговорни функции в нашия организъм:

- Формиране и поддръжка на клетъчните мембрани
- Формиране на половите хормони
- Производство на соли, които спомагат за преработването на храната
- Производството на Витамин D


Какво представляват триглицеридите?

Триглицеридите са химичната форма на повечето мазнини в тялото и в храната, която ядем. Когато се храним, тялото ни превръща мазнините в триглицериди – формата в която тялото съхранява енергията за време, когато ще му потрябва. Когато тялото се нуждае от енергия, триглицеридите се освобождават и изгарят подобно на гориво, за да послужи на нуждата ни от енергия.

Тъй като са неразтворими във водна среда, респективно в кръвта, холестеролът и триглицеридите се свързват с белтък под формата на липопротеинови частици, за да могат да бъдат транспортирани до тъканите и органите за изпълнението на техните метаболитни функции.

Така в нашия организъм съществуват два вида липопротеини – липопротеини с ниска плътност /ЛНП/ и липопротеини с висока плътност /ЛВП/. Тези с ниска плътност /лошият холестерол/ пренасят произведените в черния дроб и поетите чрез храната мазнини към клетките на тялото.

Повишеното ниво на тези липопротеини води до натрупване на мазни отлагания – плаки – по стените на кръвоносните съдове, които причиняват стеснение на съдовете и дори запушване. Обратно, липопротеините с висока плътност /добрият холестерол/ пренасят мазнините от тялото към черния дроб за допълнителна обработка и изхвърляне от организма. Те отнемат плаките от кръвоносните съдове и по-високото им ниво ги предпазва от стеснение и запушване. Сборът от ЛНП и ЛВП дава т.нар.общ холестерол.

Високият холестерол често се съпровожда и с повишено ниво на триглицеридите – хипертриглицелидемия. Голямото количество на триглицеридите в кръвта се дължи основно на нездравословно хранене - консумация на много наситени мазнини и прекомерна употреба на алкохол.

През последните десетилетия бе установена безспорна връзка между повишаването на серумното ниво на холестерола и коронарната болест на сърцето и другите форми на атеросклерозата. Установено е, че всяко намаление с 1% на холестерола води до приблизително 2-3% намаление на риска от проява на коронарната болест на сърцето. Смята се, че високото ниво на ЛНП и намаленото ниво на ЛВП са рискови фактори за атеросклерозата.

[break]

Какви са нормалните стойности на липопротеините в организма?

В Европа и Америка се използват различни мерни единици. За Европа общият холестерол е в нормални граници, когато стойността му е под 5,2 милимола на литър /mmol/L/. За Америка стойността е 200 милиграма на децилитър /mg/dL/.Това е т.нар. желано ниво. За гранично високо ниво се смята наличието на холестерол от 5,2 до 6,2 mmol/l, или до 239 mg/dL , а стойности над 6,2 mmol/l или над 240 mg/dL носят висок риск за исхемична болест на сърцето /ИБС/.

Ето сравнителна таблица за нивото на различните видове холестерол и интерпретация за възможния риск:

Липопротеини с ниска плътност /лош холестерол/: Европа Америка

Желано ниво

под 3,4 mmol/L под 130 mg/dL


Гранично високо ниво - умерен риск

до 4,1 mmol/L 130-159 mg/dL

Високо ниво – висок риск

над 4,1 mmol/L над 160 mg/dL


Липопротеини с висока плътност /добър холестерол/

Желано ниво

над 1,0 mmol/L над 40 mg/dL

Гранично ниско ниво – умерен риск

0,9- 1,0 mmol/L 35-40 mg/dL

Ниско ниво – висок риск

под 0,9 mmol/L под 35 mg/dL



Как да разберем дали имаме висок холестерол и съответно какъв е рискът?

Важно е да се знае, че повишеният холестерол не води до конкретни симптоми или оплаквания и най-често съдовите заболявания настъпват неочаквано и “внезапно”. Затова нивото на холестерола в кръвта трябва да бъде проследявано поне веднъж на 5 години, за да се открият лицата с гранично високи стойности и да се предприемат мерки за промяна на начина на живот.

Зависи ли нивото на холестерола от начина на живот?

Безспорно. Нивото на добрия хорестерол намалява при тютюнопушене, затлъстяване и заседнал живот.

Въпреки че е смятан за главен виновник за коронарната болест на сърцето, холестеролът се нарежда на 6-то място сред другите причинители:

- Възраст – над 45 при мъжете и над 55 при жените или при ранна менопауза без заместваща терапия
- Тютюнопушене
- Хипертония – над 140/90
- Семейна обремененост – внезапна смърт или инфаркт при първи родственици
- Ниско ниво на липопротеини с висока плътност
- Затлъстяване

Какво се предприема при наличие на висок холестерол?

Клиничната оценка на причините за повишеното ниво на холестерол е насочена към изследване на много фактори – от начина на живот, през фамилната обемененост до наличието на други заболявания, които могат да доведат до нарушение на мастната обмяна и оттам – до повишено съдържание на липопротеини в кръвта – болести на щитовидната жлеза, диабет, злоупотреба с алкохол, бъбречни нарушения и чернодробни заболявания.

При съмнения за такива заболявания трябва да се направят съответните изследвания и се прецени най-адекватното медикаментозно лечение.

[break]

Какво можем да направим сами?

Лечението с диета е основен елемент в терапията.

На всички се препоръчва намаляването на приема на наситени мастни киселини и ххолестерол в храната. При това целта е не временна диета, а коренна промяна на хранителните навици. Намаляването на мазнините в храната и калорийният баланс допринасят за постигане на желаното телесно тегло.

Храните, богати на скорбяла и фибри, са отлични заместители на храните с високо съдържание на наситени мазнини. Най-добрата диета е тази, която е съобразена с възрастта, общото състояние на организма и други фактори. Затова е небоходимо диетата да се определя от специалист за всеки отделен случай.

Универсалната диета включва по-честа употреба на риба, мляко и млечни произведения, зърнени храни, плодове и зеленчуци. Не са за препоръчване тръстите меса и животински вътрешности. От значение е и видът на кулинарната обработка.

Установено е, че жителите на средиземноморските страни, където се използва масово зехтин, по правило имат по-ниско съдържание на холестерол в кръвта от жителите на Япония, въпреки изключително широката и честа употреба на риба в тази страна. По-високо съдържание на холестерол имат и жителите на северните страни поради особености в храненето – по-тлъста храна, богата на наситени мазнини.

Елементарно усилие за всеки човек е да следи надписите на опаковките на хранителните продукти, които вече задължително ще съдържат описание на калориите и съдържанието на мазнини. Като се има предвид, че дневният прием на мазнини не бива да надхвърля 300 мг, постигането на такъв хранителен баланс не е никак трудно.

Съвременната диетология разполага с изключително подходящи хранителни добавки, които допринасят за регулиране на нивото на холестерола. По преценка на лекаря, към лечението се добавят и медикаменти. Много фармацевтични компании произвеждат лекарства за понижаване на холестерола, а в момента се води битка те да се продават без рецепта.

Какво друго?

Другото е отговорност към собственото тяло и уважение към това, което той произвежда и прави за нас. Лошият холестерол е лош само когато е повече от добрия. Лошото отношение към организма предизвиква “лош”отговор.

Пушене, злоупотреба с алкохол, стрес, лошо хранене, нехайно отношение към елементарните здравословни навици, пренебрежение към профилактичните прегледи, чувство за недосегаемост, часове пред компютъра със сандвич в ръка, нощи пред кабелната телевизия...и, недай Боже, внезапната болка идва “неочаквано”...

А после виновникът е онзи трудолюбив лош холестерол, който неуморно и денонощно превозва енергия до изморените ни клетки..Нека бъдем по-честни – можем да се “сдобрим” с него. Нужно е много малко.

Д-р Ивон Кожухарова е лекар и журналист. Била е главен редактор на в. "Форум Медикус" и списание "Медицинска практика". Работи като консултант и оценител на здравеопазни програми и медийни проекти.