"Кой е мъдър? Този, който се учи от всички. Кой е силен? Този, който контролира страстите си. Кой е богат? Този, който е задоволен. Кой е това? Никой." Бенджамин Франклин
***
Хората, или Homo Sapiens, са вид средноголеми бозайници, единствените съществуващи днес представители на род Човек. Те са ходещи изправени примати от семейство Човекоподобни. Имат силно развит главен мозък, даващ им възможност за абстрактно разсъждение, говор и самоанализ. (по Wikipedia)
Витрувианският човек на Леонардо да Винчи
Ще бъде патетично, но ще го кажа: въпреки тези общи белези, присъщи на всички представители на човешкия род, всички хора са различни. Така еднакви и така различни. Нещо, в което се убеждавам все повече и повече с всеки изминал ден.
Какво ни свърва?
Любовта и стремежът към нея.
Щастието - тази абстракция, която все не се научаваме да разпознаваме и на която никога не сме способни да се насладим напълно.
Гневът, който за секунди е способен да те изкара извън собственото ти тяло и да те превърне в друг човек. Наскоро прочетох книгата "Зиг Заг" на Хосе Карлос Сомоса, който, след редица необясними събития, на които подложи героите си, стигна до логичното заключение, че в гнева си всички хора си приличаме. Яростта, изолирана и разгледана самостоятелно, е дяволска сила, способна на всичко, а нейните семенца са посяти във всяко едно сърце.
Кадър от "Портокал с часовников механизъм"
Телата и физическите необходимости. Да напълним стомасите си, да напълним гардеробите си, да обзаведем домовете си. Крехките ни обвивки.
Снимка: American Beauty
Какво ни отдалечава (и същевременно - приближава)?
Методите, които използваме, за да удовлетворим всичките си желания и необходимости. Ценностните системи, които ни ръководят; методиката на мислене; моделите на поведение. Клишетата, в които, съзнателно или несъзнателно, решаваме да се превърнем. И се превръщаме.
Защо ли?
Защото живеем в такова общество. Консуматорско общество, изградено от огромно продуктово разнообразние. Всички продукти се създават (от едни хора), за да се "доберат" до определени, по-малки групи от (други) хора, или пък са масово-ориентирани. Посоката на движение на продуктите няма огромно значение. Защото всички ние избираме по нещо.
Снимка: Erwin Olaf
Както избираме приятелите си спрямо свои собствени характеристики.
Не ви ли се струва, че всички ние живеем така, сякаш сънуваме? Сякаш няма последствия за нашите действия. Сякаш до края на времето можем да се "залъгваме" с продукти. Сякаш много скоро ще се събудим на по-добро място, в по-добро време.
И ето, че достигам до онова нещо, което обединява всички представители на Homo Sapiens. Илюзията. Разбирайте я, както ви е удобно. Но всичко е илюзия, дори времето, което отброяваме секунда по секунда, минута по минута, час по час... Така, сякаш часовникът никога няма да спре да се върти.
***
Хората, които ще видите в галерията, са всички и никой. Техните имена нямат значение, не погледнати "от високо". Те са просто съдби, разпръснати по земното кълбо. Точно като нас самите.
*Хората са хора. Заглавие на песен на Depeche Mode