Излез от сянката на бившата

Иска ти се да не знаеше за нея. Да беше си стояла в оня албум в неговия лаптоп и никога да не го беше отваряла. А сега е късно. Иска ти се да я наричаш предателка, истеричка и по дяволите – да не беше толкова хубава! Да нямаше тези дълги крака и прекрасна усмивка, с която да ти се надсмива през годините. Тя сигурно го е карала да се чувства великолепно, особено когато му е приготвяла сациви за вечеря. Дори не знаеш какво е сациви, глупачке! Дали пък не е салата... И само виж как я гледа - нея! Можеш да седиш дълго така като хипнотизирана.

Защо си причиняваш това – та той вече има теб, избрал е теб и за да те избере, значи е предпочел твоите крака и твоята усмивка! Дай възможност на своя разум да работи нормално. Та той ти казва: „Успокой се, това са само снимки". На първо място той просто позира, на второ – това е било много преди теб!

Тази жена вече я няма в живота му. Тя не е по-добра от теб, тя не е по-хубава от теб и дори да беше, тя е в миналото, тя е бивша! Защо непременно държиш да бъде винаги между вас, дори когато се любите или когато се карате! Ти и единствено ти можеш да я доведеш, водена от заслепяваща ревност към едно минало. Не ѝ позволявай да те гледа отвсякъде и присмехулно да ти казва: Скъпа, сациви – това не е салата!

Затова се научи да я елиминираш – по най-елегантния начин – като спреш да се конкурираш с нея. Ако си умна дори няма да говориш за нея, няма да разпитваш, отчаяно стремейки се да каже нещо лошо за нея – то е недостойно и доста второразредно, а ти не си такава, нали! Още повече, че той няма как да върне миналото или да изтрие този период от живота си. Дори да го изнудиш да каже онова, което иска да чуеш, е вид предателство – спрямо времето, когато е бил щастлив с друга жена. Толкова много ти се иска да бъдеш единствена, че си измисляш хиляди техни истории, съгласна си да ходиш по стъпките им назад, независимо, че тази игра вече е загрубяла и наистина боли дори от представите ти за тях двамата.

Не го карай да се чувства виновен. Освен това не забравяй, че рано или късно твоята прекалена мнителност ще му омръзне и може да си тръгне и от теб и ти да останеш само снимка в албума, разглеждана от друга жена един ден. Затова зарежи това мислене. Дори тя да живее на същата улица, дори да се срещате в асансьора, просто приеми, че вашият живот е нещо съвсем отделно и нищо друго няма значение.

Защото ако страдаш, не тя е врагът, а ти самата. Твоята занижена самооценка. Забравяш простия факт, че все пак не тя, а ти си неговата жена, а това само показва, че си по-добрата. Ти не си на състезание, но дори и да беше, нали знаеш кой побеждава – този, който стигне до финала. Страхът и съмнението в себе си са най-лошите съветници. Защото веднага след тях идват комплексите и пускат бързо отровата си. Не го прави! И знаеш ли какво ще разбереш след време – че колкото и да го обичаш, каквото и да правиш за него, той не ти принадлежи. Любовта е силна връзка, не окови.

Единственият човек, който ти принадлежи, си самата ти. Затова не казвай, че не можеш да живееш без него. Как така не можеш - ами в живота се случва и неочакваното. Тогава какво ? Ще легнеш под влака ли?! Престани да се тревожиш за призраците в миналото, за да имаш време да се радваш на него, на себе си, на двамата. Затвори най-сетне този албум, погледни се в огледалото и се усмихни, защото този мъж е твой. А ти си толкова истинска!

Автор: Светлана Видинска, info@tialoto.bg