10 мита за хранителните разстройства

През летния сезон всеки излишен килограм се превръща в недостатък и ни кара да се чувстваме некомфортно. Поради това повечето жени прибягват до драстични мерки, за да стопят излишните мазнини и да добият желаното„готово за плаж“ тяло.

За съжаление, много от нас преминават всякакви граници при постигането на тази цел и вместо да следват здравословна диета, съчетана със спорт, развиват нездравословни хранителни навици.

Само по себе си нередовното хранене, наречено още хранително разстройство, се счита за болест, тъй като води до много по-сериозни заболявания, от които трудно можем да се излекуваме.

Поради тази причина, решихме да споделим най-срещаните митове около болестта, разкрити от хора, които са минали по тежкия път към преодоляването на анорексия, булимия и зависимост към храната.

1. Хранителните разстройства са породени от суета.

Може би всеки един от нас е попадал в среда, в която не е успял да се впише, чувствал се е изолиран и поне веднъж си е задал въпроса – „какво не е наред в мен?“ Затова и много хора отчаяно търсят начини да променят външния си вид като смятат, че това е в основата на провала им да се харесат на околните.

Полагаме огромни усилия, за да изглеждаме като модели или филмови звезди, само защото през очите на медиите те изглеждат щастливи, уверени и успешни. Създава се илюзията, че причината за това е именно перфектната им външност.

Това е заблуда и опасен капан! Истината е, че веднъж развил хранително разстройство, човек губи всякаква представа за реалност.

Обществото смята, че тези, които страдат от тази болест са суетни и непременно търсят внимание, но обикновено се наблюдава точно обратното. В много от случаите тези хора страдат от липса на самочувствие и просто се опитват да направят така, че да се чувстват по-добре в кожата си.

В същото време те настояват другите да ги оставят на мира и често се затварят в себе си. Това е така, защото болестта оказва значително влияние върху психиката на човека и му пречи да контролира мислите и действията си.

2. Хранителното разстройство е само кратък период, не е нищо сериозно.

Иска ни се да беше така, но това е опасна концепция.

Въпреки, че повечето хора често минават на нередовен режим на хранене, без да има по-нататъшни последствия, за някои от нас една невинна диета може да послужи като портал за потенциален ад, от който трудно можем да избягаме.

Това, което много хора не успяват да разберат е, че този вид мания не е причинена от липса на характер или сила на волята.

Хранителните разстройства са резултат от психическото състояние на човека, което засяга над 30 милиона мъже и жени само в САЩ и е причина за най-висока смъртност от което и да е друго психично заболяване в цял свят.

3. Лесно можеш да прецениш кой страда от хранително разстройство – по външния вид на човека.

Когато хората чуят за хранителни разстройства, те често си представят образа на човек, приличащ на скелет.

И въпреки, че повечето страдащи от анорексия, може да изглеждат болнаво слаби, то те са само една малка част от тези, които се борят с болестта.

Статистически погледнато, анорексията засяга около 1% от населението, булимията рефлектира върху 1-2 %, докато зависимостта към храната достига до 5%. Всяка форма на хранително разстройство е еднакво опасна и може да бъде също толкова смъртоносна.

4. Хранителното разстройство засяга само млади жени.

В действителност, 10-15 % от тези, които страдат от хранителни разстройства са мъже.

Вероятността те да признаят, че страдат от болестта и да потърсят помощ е много по-малка поради клеймото, че хранителните разстройства са „проблеми на жените.“

Също така, много от хората, които се срещат при лечение са значително по-възрастни и техният брой продължава да расте.

Хранителните разстройства не познават дискриминация, когато става въпрос за пол, етническа принадлежност, социално-икономическа група, сексуална ориентация или възраст.

5. Семейството или някое травмиращо събитие са причинители на болестта.

Хранителното разстройство често започва като средство да получите чувството за контрол над живота си, който е твърде объркан. За съжаление, вместо вас, се получава така, че то поема контрол над живота ви.

Кой всъщност е виновен? Най-точният отговор е никой.

Доказано е, че причината за тази болест никога не е една. Тя възниква въз основа на многообразна комбинация от фактори – личността на човек, връзките му с околните, средата, в която живее и работи и т. н.

Да се разболееш от хранително разстройство не е по-различно от това да станеш жертва на рак, аутизъм или депресия. Никой сам не си избира болестта; тя не е по ничия вина.

6. Болните от булимия винаги повръщат до пълно изпразване на стомаха.

Най-известният симптом за булимията е умишленото повръщане. Затова и много хора не са наясно, че това е само един от методите, към които булимиците прибягват.

Оказва се, че дори има и болни, за които повръщането никога не е опция.

Вместо това те може да се пренатоварват физически, да не се хранят достатъчно и/или да взимат свръхдози разхлабителни.

7. Хранителното разстройство е лесно за преодоляване – просто се хранете редовно или ограничете количеството храна.

За хора, страдащи от хранително разстройство, това са тежки думи, които чуват непрестанно.

Не става дума само за храна!

Сложността на хранителните разстройства е значителна и отнема огромно количество търпение, упорита работа и подкрепа, за да се преодолее.

8. След като се подложите на лечение за хранително разстройство, то вие сте излекувани.

Някои хора се справят добре от самото начало на лечението – възстановяват се само преминавайки през малки спънки, след което успяват да запазят здравословното си вече състояние.

Съществуват, за съжаление, и много хора, които са постоянни „нарушители“ в центровете за лечение и прекарват десетилетия, борейки се с болестта.

Разбира се, лечението, получено от специалисти, помага значително в борбата с хранителното разстройство, но без вътрешна положителна нагласа и желание на човек, неговото възстановяване няма да трае за дълго.

9. Щом изглеждате здрави, значи сте се възстановили.

Много хора страдат от тежки хранителни разстройства, без тези около тях изобщо да предполагат, само защото изглеждат добре. Затова те не признават болестта си и смятат, че не се нуждаят от помощ. Много често приятели, членове от семейството и дори лекари допринасят за тази опасна заблуда, в която се намира болният.

Отстрани е трудно да забележиш вътрешните размирици на страдащия от хранително разстройство.

Хората може да ти казват колко добре изглеждаш дори в момента, в който се чувстваш най-зле. Но кой може да предположи?!

10. Няма лек за хранителното разстройство.

Някои хора твърдят, че веднъж станеш ли жертва на хранително разстройство е невъзможно да се излекуваш, докато други смятат, че само временно възстановяване е възможно. Ние обаче сме на мнението на специалистите, които вярват, че пълното избавление от болестта е възможно.

Лечението, на пръв поглед, изглежда много по-трудно от колкото да продължиш да живееш с хранително разстройство, което се е превърнало в нещо безопасно и познато.

Най-лесно е да се откажете, когато усетите, че болестта ви побеждава Това обаче е моментът, в който вярата и желанието за един по-добър живот е жизненоважна.

Въпреки, че процесът на възстановяване е дълъг и може да се превърне в най-страшния ви кошмар, едновременно с това лечението може да се окаже и най-хубавият подарък.

Автор: Виолета Узунова