Всеки се нуждае от мазнини и въглехидрати – изберете тези, които са добри за вас
Мазнините са важна част от здравословния хранителен режим. Има все повече доказателства, че мазнините са добри за човешкия организъм и всъщност намаляват риска от сърдечен удар или криза.
Освен това, те подпомагат метаболизма на захарта и инсулина, и по този начин работят за целите ни дългосрочно да загубим тегло и да поддържаме теглото си. И понеже добрите мазнини правят вкуса на храните по-добър, те ни помагат да се наслаждаваме на пътя към по-здравословен начин на живот.
Но не всички мазнини са създадени еднакви – има добри мазнини и лоши мазнини.
“Добрите” мазнини включват мононенаситените мазнини, които се срещат в зехтина и рапичното масло, фъстъците и други ядки, фъстъченото масло и авокадото. Мононенаситните мазнини понижават нивото на холестерола като цяло, и особено на “лошия” холестерол – който се натрупва в артериалните стени и запушва артериите – като в същото време поддържа нивата на “добрия” холестерол, който отнася холестерола от артериалните стени и го доставя до черния дроб за изхвърляне.
Омега-3 мастни киселини – полиненаситени киселини, които се срещат в рибите, живеещи в студени води, рапичното масло, ленено семе, орехи, бадеми, ядки от макадамия – също се считат за добри мазнини. Скорошни изследвания са установили, че населения, които ядат повече омега-3 мастни киселини, като например ескимосите (чиито хранителен режим изобилства на риба), имат по-малко сериозни здравословни проблеми от рода на сърдечни заболявания и диабет.
Има също доказателства, че омега-3 маслата помагат за предодвратяването и лекуването на депресия, артрит, астма и колит, и помагат за предовратяването смъртни случаи в следствие на сърдечносъдови заболявания. Ще приемате в изобилие както мононенаситени мазнини, така и омега-3 мастни киселини и в трите фази на диетата.
“Лошите” мазнини включват наситените мазнини – вида, който запушва сърцето, и който се среща в маслото, тлъстите червени меса и пълномаслените млечни продукти.
“Многo лошите” мазнини са произведените от човека транс мазнини. Транс мазнините, които се създават при реакцията на водороден газ с масло, се срещат в много пакетирани храни като маргарина, бисквитките, тортите, глазурите за торти, поничките и картофения чипс.
Транс мазнините са по-лоши от наситените мазнини; те са лоши за кръвоносните ни съдове, нервната система и талията.
Едва наскоро Американската Администрация за храните и лекарствата постанови, че до 2006 г. производителите на храни трябва да изписват на етикетите количествата на транс мазнините в продуктите. (Естествените транс мазнини в маслото и млякото, които имат съвсем различно действие в тялото от тези, произведени от човека, няма да има нужда да се изписват.)
Ето няколко начина да намалите вашия прием на транс мазнини и наситени мазнини:
-Наблегнете на естествените храни
Ограничете маргарина, пакетираните храни и бързите закуски, които обикновено съдържат големи количества наситени и транс мазнини.
-Променете методите си на готвене
Печете на фурна, на скара или на грил, вместо да пържите.
-Изхвърлете кожата
Махнете кожата на пилето или пуйката, преди да я изядете.
-Отървете се от маслото
Гответе с рапично масло или зехтин вместо с масло, маргарин или свинска мас.
-Изберете си по-нискомаслени млечни продукти
Преминете от пълномаслено мляко на обезмаслено или 1%.
Добри въглехидрати, лоши въглехидрати
Въглехидратите – храни, които съдържат прости захари (къси вериги от захарни молекули) или скорбяла (дълги вериги от захарни молекули) – са обвинявани за съвременната епидемия от затлъстяване и диабет. Това е вярно само отчасти, защото има както лоши, така и добри въглехидрати .
Лошите въглехидрати , които се консумират от много хора в безпрецедентни количества (предимно в опит да избягнат мазнините), са тези, на които най-вече се дължи затлъстяването.
Лошите въглехидрати са рафинираните въглехидрати – тези, при които смилането е започнало във фабрики, вместо в стомасите ни.
Рафинираните въглехидрати, от друга страна, се срещат в пакетираните преработени храни, като например купени от магазин печени храни, бисквитите, макаронените изделия и белия хляб.
Рафинираните въглехидрати се приготвят с бяло брашно и съдържат малко или никакви влакна. Всъщност, много продукти, приготвени с бяло брашно, са рекламирани като подсилени с витамини и минерали, защото процеса на превръщане на зърната в бяло брашно ги лишава напълно от техните фибри и хранителни вещества.
Добрите въглехидрати съдържат важните витамини, минерали и други хранителни елементи, които са жизненоважни за нашето здраве и подпомагат предотвратяването на сърдечните болести и рака.
Добрите въглехидрати са тези, които хората са създадени да консумират – нерафинираните, които работят за нашето добро здраве, откакто сме започнали да се храним.
Нерафинираните въглехидрати се срещат в цели, естествени храни, като цели зърна, бобови растения, ориз и зеленчуци, богати на скорбяла. Наричат ги също така сложни въглехидрати , заради вида на молекулярната им структура. Освен, че са натъпкани с влакна, витамини и минерали, добрите въглехидрати се смилат по-дълго време – а това е нещо добро, както ще разберете скоро.
Едно от правилата на правилното хранене е да се избягват храни с етикети, на които пише “подсилени”. Според най-съвременни доказателства, подсилването с витамини не е равностойно на естествените витамини, които са били премахнати.
Въпреки факта, че добрите въглехидрати са жизнено важна част от здравословния хранителен режим, храненето на повечето хора е пълно с лошия вид въглехидрати. А когато сме с наднормено тегло в резултат на хранителен режим, изобилстващ на лоши въглехидрати, способността на нашите тела да преработва всички въглехидрати се обърква.
Как да намалим приема на лоши въглехидрати
13 декември 2005 12 22Всеки се нуждае от мазнини и въглехидрати – изберете тези, които са добри за вас

Сподели
Коментари


Още от Диети
Коментари
