Жените имат много "фасади" – феминистката, богомолката (или казано на друг жаргон – офис акулата), мъжкото момиче, инфантилната блондинка, лолитката, бройкаджийката която всички наричат с главно К или сериозната интелектуалка, която гледа от високо. И зад всяка една от тези фасади е просто ТЯ – жената, желаеща внимание и любов.
Не спирам да се изненадвам на мазохистичната природа ни жените, при която правилото: с възрастта и опита, нещата се променят – не важи. Всяка една жена, рано или късно, се "нахендря", както обичам да казвам, на някого, който жегва сърцето й и я кара да плюе на цялото си самочувствие и самоуважение.
Аз самата минах в даден период от живота си през този процес, който трая бая време и всичките ми приятелки, които отстрани като жесток "съдия" опитваха да ме накарат да прогледна и ми казваха, че съм "луда", дори "жалка", сега ме карат да повтарям думите им, защото са в моята ситуация.
Имам една близка дружка, на която винаги съм се възхищавала. Студен човек е, не е емоционална като мен, малко презадоволена от живота, с възможности и стабилно образование и работа. Тя винаги разсъждава трезво и повтаря колко много се цени и как не би позволила на някого, цитирам "боклук", да я накара да се промени и да падне на нивото му. И ето, че въпросният се появи. Не мога да кажа, че е боклук - не го познавам добре, но начинът, по който я третира, определено не влиза в критериите й за перфектната половинка. Та, той й влезе под кожата и вече половин година я разиграва. Нищо ново под слънцето. Но въпреки всичко тя продължава да твърди за себе си, че е жена на място и че не би се унижила, заради въпросния човек, а го прави.
Тя беше моята надежда, че наистина има жени, които си знаят цената, но уви...
Друга моя приятелка от малък град избяга от дома си, защото се задушаваше от семейството и живота си там. Избяга, за да попадне в клетка. Да бъде с мъж, който наскоро дори разбрах, че й посяга. Тя работи и му дава пари, за да се чувства мъж, а той й прави скандали за кутия цигари. Не й дава да чете, да излиза – заслепен от ревност, а за капак се отчита за всичко на майка си, защото е мамино синче (да не кажа добре познатата дума с П). И търпи това близо година, защото вярва че го обича, а от друга страна разбира напълно цялата ситуация и невъзможността за нормално семейство с него.
И двете момичета много ясно осъзнават какво се случва. И двете знаят, че нямат бъдеще с тези хора. И двете не се чувстват добре във връзките си и пак стоят. Кажете ми защо?
Нали уж казват: Мъжете са като кучетата - бий ги (не буквално, разбира се) и те ще ядат от ръката ти! Как не!!! По-скоро жените сме така. Колкото повече ни тормозят, толкова се борим за внимание и да стане на нашето. Но реално това не е ли първично усещане? Да стане на твоето, да получиш точно тази любов, която ти си си избрал. Нали уж мислим, развиваме се, борим се за равноправие, еманципация и искаме да се утвърдим не просто като домакини и нечии съпруги, а като жени. Как може да имаш воля за едното, а да нямаш воля да направиш личния си живот по-добър и градивен?
Коментари