На думи е лесно, на практика не. Казвате си от утре се махам и повече няма да му позволя да ме мачка и унижава... уви, не го правите. И не сте единствените. Много жени стоят в капана на връзки, в които са насилвани емоционално и психически. Защо не си тръгват ли? Пак казваме: на думи е лесно, на практика не.

1. Не осъзнават, че са жертви на психическо насилие

Физическото насилие е лесно разпознаваемо, то оставя видими белези и всеки човек може да посочи жертвата. При психическия тормоз е по-различно и често самата жена не осъзнава, че е насилвана по някакъв начин. В повечето случаи „жертвите“ мислят, че са си заслужили ужасното отношение към тях и не го виждат като някаква тенденция.

2. Социалните стереотипи го позволяват и дори приравняват за нормално

В представите на хората мъжът все още е доминантната фигура и той може да поставя условията и да налага волята си като по-силен. Тази изкривена „патриархалност“ кара много жени да приемат подобно насилствено поведение за нормално.

3. Емоционалното насилие съсипва самоувереността

Първият знак, че сте емоционално репресирани е загубата на самочувствие и самоувереност. Жертвите на такъв тип насилие често са смазани напълно психически и нямат сили да започнат отново.

4. Насилникът умее да заблуждава

Насилникът не е глупав. Когато прекрачи някои граници и види, че жертвата му е притисната в ъгъла и може да избяга, слага миловидната маска и става по-нисък от тревата. Така тя се успокоява и сваля защитата. Без да се усети тя застава в центъра на един порочен кръг.

5. Чувстват се отговорни за действията на другия

Насилникът успява да внуши чувство на вина у по-слабия партньор и жената накрая се смята отговорна за случващото ѝ се. Докато тя се обвинява, не вижда нищо нередно в поведението на другия.

6. Фалшива надежда

Жените често се заблуждават, че нещата може да се оправят, че ако изтърпят още веднъж това унижение и тормоз, после той ще съжалява и ще стане по-добър. За съжаление, тази надежда е фалшива и промяната така и не идва.