Воайорството – болест или в реда на нещата?

Думата „воайор" у нас е с негативен отенък, макар чисто логически да е в реда на нещата да се наслаждаваш на хубаво женско или мъжко тяло. Нима някой мъж би обърнал засрамено глава, ако види красива гола жена или пък обратното, едва ли? По природа хората сме естети и окото ни има нужда от красиви неща.

Има момент обаче, в който нещата излизат извън определени граници. Ако ти се съблечеш и искаш да те гледат, това не е воайорство... ти си дал съгласието си и го правиш преднамерено.

Ако си „забравил/а" да пуснеш щорите и да дръпнеш пердетата и се разхождаш гол/а у вас без да ти пука дали някой гледа – пак няма нищо лошо. Все пак той/тя не мастурбира пред теб, нито слушаш някакви пъшкания или подмятания, а и малко или много ти позволяваш тялото ти да излезе на показ. Пак го наричаме воайорство, защото пространството е затворено и някой те шпионира, но все пак ти сам си го допуснал (не прикривайки прозорците или оставяйки вратата на терасата отворена). Така че отново може да сметнем, че е в реда на нещата.

Случаят, който ми разказа една приятелка обаче минава границите. Какво ще кажете за шпионин в дамската тоалетна, който се е покатерил на тоалетната и наднича в съседната кабинка?

Моята приятелка, която ще нарека Надя, излязла с половинката си на вечеря в столично заведение. В даден момент, съвсем логично, отишла до тоалетната и докато вършила, каквото вършила, неволно погледнала нагоре, където й се сторило, че нещо мърда. В бързината фиксирала човешка глава да наднича от върха на съседната кабинка, която моментално се скрила. Надето не е от най-плашливите и скорострелно се закопчала и застанала пред съседната тоалетна започвайки яростно да тропа по врата и да вика на човека вътре да излезе. Тя била бясна, защото определено не е дала позволението си на някакъв тип да й гледа в гащите. Тропала и първоначално никой не давал признак на живот , но упоритостта й накрая изкарала едно 20 годишно (приблизително) момче. Което се зачервило и тръгнало бързо да напуска „дамския офис".

Надя обаче решила да не го остави да му се размине и замислила пъклен план. Започнала да му чете лекция по морал – все пак тя е десетина години по-голяма от него и си било точно лекция, а хлапакът се оправдавал, че се объркал. Накрая след като загубил словесната битка нагло изцепил: „Е, ти няма от какво да се притесняваш. Това, което видях, не беше никак лошо, даже напротив".

При което на моята Надя направо й кипнало и само дето не го хванала за ушите. На нея определено няма за какво да й пука, нито се срамува от тялото си, което е перфектно. Въпросът е, че тя се вбесила, защото този воайор доста нагло й влязъл в личното пространство, където тя решава кого да допуска.

Докато го поучавала хитрушата го водела неусетно в посока към охраната на заведението, където го предала в ръцете на едричкия охранител, който се сещате какво направил – изхвърлил го!

Малко след това пазителят на входа дошъл да я пита дали евентуално тя не му се е усмихнала нещо, да го провокира да я изследва в тоалетната. Доста глупав въпрос, който обаче получил подобаващ отговор: „Нима всеки, на когото се усмихна, го каня да ме гледа в тоалетната ли?".

И пак се връщаме в началото. Очевидно воайорството е оправдано, ако е провокирано умишлено или по-точно казано – ако се разбере, че имате публика. Тогава то е болест, то е лудост, то e мания, то е престъпление.

Ако не ви хванат, ако не го демонстрирате натрапчиво или ако някой умишлено иска да поднесе голотата в лицето ви – то то си е в реда на нещата. Все пак всички гледаме порно и голи снимки, бълващи се от медиите около нас. Това прави ли ни болни воайори?