Време за четене: Ключово състояние за успех в любовта

Това не е метод, това е начин. Това е душевно състояние – поток, в който може да се влезе. А как да се влезе – ето тук има методика, психотехника, подсказана от стихийната практика на слънчевите хора – гениите на общуването от двата пола.

Аз преподавам това наукоизкуство на всички, които са разбрали и приели правото да имат свое собствено настроение и вътрешна свобода.

Усвояващият Сияйността добива други качества на характера и ума, променя съдбата си, постига в живота си възможно най-доброто.

Какво означава Сияйност?

Познати изрази: „лицето й светна от радост", „сияйна усмивка", „грейнал поглед", „светла личност"... Всеки ден го виждаме в живота и на екрана. Забелязваме го у онези, за които Сияйността е обичайно, или почти обичайно състояние. Слънчевите хора винаги са чаровни и прекрасни – дори болни, дори стари, дори увредени. Те излъчват Топлина и Светлина...

Удивително: те самите не го усещат! Никой от тях не се досеща за своята сияйност, докато не чуе за нея от другите, а и тогава може да не разбере за какво става дума.

Детето-светулка, искрица радост, слънчице, което се усмихва насреща ни – нищо не знае за себе си, а просто излъчва светлина, просто ни подарява себе си.

А забелязали ли сте понякога как светите самите вие?... Точно така, не сте забелязали. Но е важно да знаете, че това понякога се случва – и може да се отрази в живото огледало на друго огледало, а лъчението да светне обратно към вас.

Произход

Да потърсим началото в своето детство – ключът към вътрешната свобода и щастието се крие именно там... И макар мнозина да са имали безрадостно, травматично, тежко детство, няма как, изключено е тогава да не е имало поне капка слънце.

...Да си спомним как сме изпитвали пълно доверие към някого – към мама или тате, към баба или дядо, към куче или играчка.... Как сме обичали някое котенце, кученце, птиче, приятелче... Как сме се радвали на подарък...

Спокойно, безметежно, дружеско чувство по време на игрите... Радостта да си с родител или приятел, предчувствието, предвкусването на тази радост... Възторженото изумление, възхищение от нещо или някого... Щастието от някакво свое постижение – най-после успях с нещо, което упорито не искаше да стане, но ето!... Просто свое приятно чувство, весело настроение, без никакви особени причини... (Настроението не се дължи непременно на причина!)

Паметта за усещания при липса на навик е неслужлива и неозивчива, спомените се крият дълбоко в подсъзнанието. Не е възможно да бъдат измъкнати, ако започнем да си спомняме нещо изживяно.

Тате ме подхвърля нагоре почти до тавана, аз се смея, мъничко ме е страх и ми е ужасно весело!...Вътрешната светлина на елхата вкъщи, първата в живота ми...Първото запленяване от красотата на цвете... от красотата на човек...от музика...

Внимателно да вникнем в изпитваното при тези спомени, съсредоточено да го почустваме...

Отпускане на мускулите...Облекчено дишане...Изпъване на гърба...Свежо усещане...Чувство за топлина в душата...Неволна усмивка...Паметта за хубавото, добрата памет е източник на Светлина, има и друг: творческото въображение.

Можете да запалите вътрешната си светлина и да излъчвате топлина с представата, че това ВЕЧЕ ВИ СЕ СЛУЧВА: например, вътре във вас се запалва свещ, огън, печка, слънце, звезда (какъвто и да е образ, думите нямат значение) – в гърдите, в главата, в очите, в мозъка, в сърцето, в душата гори и свети някакъв източник на Топлина и Светлина, огрява и осветява всичко, облъчва, пронизва, обгаря с всички цветове на дъгата..

Във всяко общуване и положение може да се влезе в състояние на Сияйност – просто така, без причина и цел, просто защото е възможно, защото то излъчва Светлина и Топлина.

ВЛЕЗ В ПОТОКА НА ЛЪЧЕНИЕТО. Колкото по-спокойно и безрезервно влизаш в Сияйността, толкова по-пълноценно и доловимо ще бъде то. Колкото по-често, толкова по-лесно. И ще дойде миг, когато това състояние, възкресено, укрепено, мощно и уверено, ще започне да се появява само.

ЕСТЕСТВЕНО, НЕПРИНУДЕНО

и това ще е твоята слънчева същност – природното Лъчение, дарявано на света – Свободата да живееш.

ЗАБРАВИ РЕЗУЛТАТИТЕ. Не мисли нито за резултати, нито за никакви условия! Бъди не роб на действителността, а неин творец. Живей в лъчистия поток, влез в Сияйността

ИЗПРЕВАРВАЩО, ОТРАНО, ПРЕДВАРИТЕЛНО.

И всички събития ще се подреждат по най-добрия начин за теб, защото ти – именно ти! - ще създадеш за тях атмосфера на Топлина и Светлина. Действителността ще се подчини на твоя Дух.

УСМИВКИТЕ НЕ СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ. Стига да се самодаблюдаваш в това ново състояние, може да забележиш, че Сияйността от само себе си ражда усмивка. Ако е така – добре, но заклриляй новородената и не парадирай с нея. „Смайлчетата" никому не са нужни и никого не ще заблудят.

По-добре да сдържиш неволната си усмивка, да я прибереш наполовина навътре – така Сияйността ще има енергията на очарованието. Защото човек може да излъчва сияйност дори с навъсено чело и стиснати зъби. Може да казва истината в очите, да критикува, да уличава в престъпление и пак да е сияен...

Деца и възрастни, жени и мъже ще се почувстват привлечени от личността ти и пред теб няма да се затварят никакви врати.

„СВЕТИ НАВСЯКЪДЕ, СВЕТИ ЗАВИНАГИ..." Нека Сияйността стане твой рефлекс към живота – потоково състояние – и насаме, и сред хора, и в компания, и когато сте двама... Дори при сбиване Сиянието може да остане у теб – и да ти даде огромен шанс да победиш надвишаващата те сила.

СВЕТЛИНАТА МОЖЕ ДА ПУЛСИРА. Не се бой от неподлежащата на овладяване Сияйност: тя може да гасне и да не блесва по поръчка. Като сърцето – тя пулсира.

НЕ ИЗЧИСЛЯВАЙ ПЕЧАЛБАТА. Животът в Сияйност означава да не даваш назаем, а да даряваш. И непременно ще получиш ответните дарове, но... когато изобщо не ги очакваш. Случайно. Както Орфей се е огледал да види Евридика и с това я е пратил в ада, така оглеждането за полза или дори просто за „справедливост" унищожава Сияйността и я обезсмисля.

Банката да душевната щедрост е в нас самите. За да стане гений на общуването и милионер в любовта, човек трябва изобщо да забрави, че би искал да стане такъв.