Massive Attack, eдин концерт и хиляди послания

Eдна зала, която се пълни все повече с всяка секунда. Mножество групички приятели, всички борещи се за място и за глътка въздух. Температурата се покачва и буквално, и преносно.

И лека форма на агресия, типична за "българския фен". Или може би просто инстинкт за съхранение на малкото пространство, от което на пръсти ще видиш любимата си група?

Усещането да очакваш  музиканти, които са "най-любими" на всеки присъстващ в залата, е свръхестествено и свръхемоционално. Особено когато за първи път ще свирят на родна територия.

Нетърпението ескалира, докато тълпата става все по-гъста и непроходима.

Слънчевата светлина все още се прокрадва през малките прозорчета, когато на сцената излиза едно видение с блещукаща маска върху очите и осанка на фея. Martina Topley- Bird, без чийто неземно-кадифен глас Teardrop и Psyche нямаше да са това, което са. "Това парче свиря с перкусиониста си, но него го няма тази вечер и затова го сложих в компютъра си", казва тя.

Ситни капчици пот се стичат по челото и по гърба, а пулсът става все по-ускорен. Глътка вода.

Изведнъж осветлението изгасва, сцената се раздвижва и... ето ги и тях!

Гърлените викове на публиката посрещат  Великите майстори на трипхопа. Тълпата прилича на единен тежкодишащ организъм, изпаднал в душевен делириум. Екстаз, който не може да се обясни с прости думи, но ти знаеш, че всеки човек в залата в същата тази секунда се чувства по абсолютно същия начин.

Светлинните ефекти зад сцената засилват усещането за нереалност и космическа необятност.

Статистическите данни, афоризмите и цитатите от българската преса зад масивните музиканти, обаче, връщат в реалността всеки, който успее да ги зърне и прочете. На видеостената се изсипват хиляди бели цифри. "Една дизайнерска чанта струва два милиона долара, а един милион хора живеят с по-малко от долар на ден."

Не просто музиканти, не просто хора, а посланици - на алармиращия звук, на морала, на нечутите гласове и изгубените ценности.

United Snakes, Babel, Risingson, Mezzanine, Girl I love You, Psyche, Future Proof, Teardrop, Inertia Creeps... неусетно се редят една след друга, докато на сцената излизат ту Daddy G, ту Martina Topley, ту Horace Andy.

Страхотна изненада е появата на Deborah Miller (която отлично замества Shara Nelson), която изпълнява Safe from Harm и с гласа си разрушава гравитацията. Хиляди мравчици полазват тялото и душата, а очите се пълнят със сълзи.

Бурни аплодисменти, гърлени викове, и Те отново се връщат на сцената. Българската публика винаги иска повече и, за всеобща еуфория, го получава. KarmaComa е финалната щриха на този гигантски концерт.

"Karmacoma, Jamaica' aroma..."

Благодарностите, отправени към препълнената зала, потвърждават величината им.

Не просто концерт, а Събитието на лятото. Вероятно и на годината. Два часа, които завинаги остават в ума - заради ценните послания, и в душата - заради безпределността на звуците и светлините.