Лов на дребни хищници“ е филм за децата на прехода.

И тук понятието „деца“ би трябвало да се разгледа в най-широк смисъл.

Новата българска продукция обръща очи както към всички млади хора, които пораснаха с приказките за мутри, тигри, пирамиди и фараони, долари и марки, така и към самите тези поп-фолк герои, които се родиха от праха на изпепеления комунизъм и белязаха цяла една епоха.

И така, за какво става въпрос?

Историята се завърта около ученика Михаил, по прякор Лимката, който има проблеми с общуването. Той се запознава с група тинейджъри и всички заедно спретват един хитър план, чрез който да спечелят малко лесни пари и да отидат на море.

Бандата обаче не подозира, че един странен персонаж с тъмно минало, тъмни приятели и още по-тъмно и неясно бъдеще (в ролята Мариан Вълев) ще застане на пътя им и ще ги промени за винаги.

На пръв поглед анонсът на „Лов на дребни хищници“ като че ли леко заблуждава: човек остава с впечатление, че отива да гледа забавен и лек младежки филм, а по същината си продукцията е доста тежка социална драма.

Това може би е и най-големият му недостатък: след „Мисия Лондон“ вече тъкмо бяхме започнали да си мислим, че българските кино дейци най-после са осъзнали, че темата „Деведесетарски мутри и мафиоти“ (заедно с тези за „Лошия соц“ и „България vs. Балканите“) са се изчерпали до припадък и просто наистина вече няма какво още да се каже, но не би.

Сега отново ставаме свидетели на тъмни сделки, на марионетки и кукловоди, на наркотици и черни мерцедеси, на жертви и убийци, които се превръщат в жертви.

Историята е толкова позната, че дори и големите Христо Шопов (малката риба) и Стефан Мавродиев (голямата риба) просто не биха могли да спасят положението.

За щастие сюжетът развива две паралелни истории, чиято цел е да направят парадоксалното сравнение между едните деца и другите „деца“.

Като антипод на „Октопод“ - линията, режисьорът Цветодар Марков поставя разказа за групата симпатични тинейджъри Лимката (Владо Георгиев), Хани (Силвия Петкова), Бети (Яна Титова), Спейса (Бойко Кръстанов), старата им аристократична съседка (Гергана Кофарджиева) и двете й котки и техните простички мечти и желания.

И добре че са те. Макар и заемащи осезаемо по-несъществено място във филма, те са по същество интересната и свежа част.

Играта на младите актьори е добра и непринудена, а на някои моменти ще се забавлявате истински.

Трябва да се отбележи още, че режисьорският дебют на Цветодар Марков е първата българска продукция, която е заснета с дигитална камера и всъщност изглежда доста добре. Лошо впечатление на моменти прави единствено дублажът, но това си е по стара българска традиция, така че човек може да си затвори очите.

И все пак, българско кино е винаги по-добре. Премиерата е днес, не го пропускайте.

Трейлърът може да гледате тук, а снимки от филма – горе в галерията.