TILT. Любов по време на преход

TILT е филм за децата на Прехода. Да, знам че вече сте го чували. Това беше темата и на „Лов на дребни хищници“, и на „Източни пиеси“... и изобщо изглежда любима тема на българските сценаристи и режисьори.

Но този път няма да критикуваме. Защото TILT заслужава само похвали.

Въпреки изтъркания лайтмотив, режисьорският дебют на Виктор Чучков – син, е най-интересното нещо, което родната кинематография е произвеждала от доста време насам (тук искам да отбележа, че все още не съм имала възможността да гледам „Стъпки в пясъка“, така че го изключвам от сравнението).

Няма да преувелича, ако кажа, че действието просто засмуква и не пуска претенциозното внимание на съвременния зрител, имащ възможността да гледа всичко, което излиза по света, чак до края на тази тъжна, чаровна и някак позната на всички нас, преживяли това време, история.

За какво разказва TILT...

1989г. Комунизмът вече диша тежко, но все още стиска здраво гърлото на държавата в железния си монолитен юмрук. Четирима приятели търсят начин да спечелят пари, за да отворят собствен бар, който ще се казва TILT.

При случайна среща при паметника на Съветстката армия единият от тях, чаровният пройдоха Сташ (Явор Бахаров) среща дръпнатата ученичка Беки (Радина Кърджилова) и двамата се влюбват.

Внезапно бандата е заловена в нелегално разпространение на порнография. Бащата на Беки, който се оказва действащ полковник и доста голям задник, лично се заема със случая и ги заплашва със затвор.

Единственият начин да ги остави на мира, е Сташ и Беки да спрат да се виждат.

Принудени да търсят реализация зад граница, момчетата решават да избягат в малък град във ФРГ. Като бедни емигранти те попадат в поредица смешни и абсурдни ситуации. Сташ прави непрекъснати опити да се свърже с Беки, но те остават безплодни. Накрая бандата решава да се прибере обратно.

1991г. България се е променила. До неузнаваемост. Беки също...

На първо място трябва да поздравим режисьора и страхотния млад актьорски екип, които до голяма степен правят филма такъв какъвто е. Играта на Явор, Радина, Георги Стайков, Ованес Торосян, Ивайло Драгиев, Александър Сано, Филип Аврамов, и всички останали е истинска и непринудена.

Липсва натруфеното преиграване, на което сме ставали свидетели вече толкова много пъти.

Въпреки неадекватните дрехи и модерна техника (през '89 героите са облечени в скейтърски суитчъри и дънки, а техният шеф - дребната риба Змията - в кожено яке - дрехи, за които обикновените хора са можели само да мечтаят, а Беки има уолкмен, чийто модел подозрително е изпреварил времето си), зрителят започва да вярва, увлича се и накрая дори става съпричастен със съдбата на нашите клети герои.

Сценарият също бих окачествила като добър: историята не е нова – любовта, която диктатурата смазва, я помним още от „1984“ и „Маргарит и Маргарита“. Любовта, смазана от класовите различия и социалното лицемерие пък е позната на света още от времето на Шекспир.

И въпреки всичко това, историята е интересна. Тя ни хваща за ръка и ни връща в онова смутно време, което по-младите от нас помнят само бегло, или не помнят изобщо, а по-възрастните просто не искат да си спомнят, но което е оставило незаличими следи върху всички нас.

Сюжетът успява да ни накара да си спомним (или научим). Разкрива ни как започва всичко. Дава едно логично начало на процесите, на които сме свидетели днес. Показва хората и тяхната метаморфоза. Разказва за съдбите на хилядите емигранти, които успяват да надушат пушека отрано и предпочитат да прегърнат статута си на бежанци. Но най-вече ни показва неизлечимото зло, което Преходът нанася на младите хора.

И въпреки драматичната история, TILT изобилства от комични моменти. Все пак, историята разказва за деца, а хубавото на децата е, че въпреки ужасяващите екстериорни фактори, те все пак си остават деца: които обичат, които мечтаят, които дълбоко в себе си пазят чистотата и идеалите, които, на фона на всичко заобикалящо и мръсно, ни се струват само красив сън.

И всъщност тази малка и несъществена подробност ги прави по-силни от всички скъпи смъртоносни оръжия, стискани от всички анаболни кучета, които всички скрити в тъмните каросерии на луксозните си коли фигури, държат на каишки.

Освен филм за децата на Прехода, TILT е термин в играта на флипер, с който се обозначава края на играта. Играта обаче свършва само тогава, когато си решил да се предадеш.

Премиерата е на 11 февруари.

Тук може да разгледате снимки, а трейлъра вижте горе, в галерията.