Изложба “Арфа на тревите” – лентова фотография на канава

Снимка: Вера Гоцева

1 / 8

"Арфа на тревите"е едно условно заглавие. Колкото условно, толкова и точно. Заглавието на изложбата се появи случайно, но бе прегърнато с ясното съзнание, че случайностите всъщност никак не са случайни, защото говорят за смисъл, който чувстваме без да изкажем. Също като ломо фотографията на Ломовера. На пръв поглед в нея има много случайност, но всъщност всеки кадър е добре премерен и търсен. В ломографията ѝ видимото е невидимо, а невидимото се явява чрез внушение от цветове и съзнателни грешки.

В снимките на Ломовера характерите са безкрайно сами без значение дали обичат или не, дали пътуват или не, дали са тук или са там. Една екзистенциална другост и меланхолия, която се открива както в хората, така и в природата. Смесването на природна и човешка емоционалност е силно характерно за фотографията на Ломовера и без съмнение бележи всичките й кадри. В тях има неспирна преходност, разкриваща се в малки и по-големи гледки. Загуби, с които героите не могат да се примирят и някакъв малък, но смел бунт срещу живота, в който сезоните се сменят и всичко се променя, но и всичко се повтаря. История с различни гласове, но еднакъв сюжет. Поезия на неочаквани места. Ако се отпуснеш по течението на "Арфа на тревите" в един момент ще е трудно да прецениш дали зимният пейзаж, който гледаш не ти говори с човешки глас и дали лицето от онзи портрет всъщност не вещае есен.

Снимките на Вера Гоцева - Ломовера, създадени със стари лентови апарати, съдържат в себе си нещо от отминалото време. Техниката ги белязва с едно различно емоционално докосване, доближаващо ги по-скоро до живописта, отколкото до законите на фотографията. Това е особено характерно за нейните ломографски кадри, които изпълват "Арфа на тревите". В тях същността понякога не може да се назове вербално. Чувстваш я със стомаха си. Слушаш я с очите си.

Вера Гоцева е журналист и фотограф. И още поне няколко други неща, сред които част от екипа на Софийски фестивал за наука и крейтив на уеб проекти. Занимава се с лентова, ломо и цифрова фотография от няколко години. Вера сравнява ломо кадрите с визуална поезия и твърди, че те говорят сами за себе си. При тях всяко "говорене" и смисъл са вътрешни състояния. Емоции, които възприемаш с корема си и понякога не можеш да обясниш докрай. Меланхолия на представите и дните. "Арфа на тревите".

Част от красивите кадри вижте в галерията ни.