Как разбитото сърце може да ни помогне в живота

Несъмнено един от най-тежките моменти в живота за много от нас е първият път, в който разбият сърцето ни. С други думи – когато се окаже, че човекът, в когото сме безнадеждно влюбени, не ни обича вече.

Да останеш с разбито сърце след дълга връзка е може би най-несправедливото чувство. За разлика от други неприятни събития, като например смъртта на някой близък роднина, тук обаче самите ние сме направили този избор. Ако нещо се обърка, ние сме си виновни.

Животът след раздялата често прилича на погребение – непрекъснато преобразяване с грим, черна поезия и напразни опити да избягаш от болката.

Но болката, както раждането и смъртта, е неизменна част от нашия живот. Дори да не сте го осъзнавали тогава, този така болезнен момент може да се окаже най-доброто нещо, което е можело да ви се случи.

Ето защо:

Болката, за разлика от безразличието, ни стимулира.

Без да се срещнете с разбивача на сърцето си, няма как да научите какво е безкрайна болка, но също така и какво означава истински да обичате някого.

Любовта може да ескалира бързо и да се появи от нищото. Тя ни помага да научим много както за самите себе си, така и за тези около нас. Болката играе същата роля.

Оказва се, че всичко по-малко от любов и болка не е така вълнуващо.

Не можеш да спечелиш много, ако не заложиш много.

След като човек скочи с цялото си сърце в една връзка и падне по лице, той не е същият човек след това, а промяната е завинаги.

Но в края на краищата малките рискове водят до малки резултати. Затова ние сме на мнение, че единствените неща, за които си заслужава да се борите са големи, те ни помагат да извършваме неща, които на практика изглеждат невъзможни.

Невинаги всичко завършва добре и понякога може да се случи така, че да загубите повече, отколкото сте дали. Но ако не сте достатъчно смели и никога не рискувате, цял живот ще се питате: „Ами ако...?“

Ако не сте преминали през най-лошото, няма да можете да разпознаете доброто.

Когато половинката ви не се държи с вас по начина, по който заслужавате, той ви показва каква всъщност е истинската ви стойност.

Понякога причинявайки ви болка, човекът до вас несъзнателно ви хвърля в обятията на други хора – тези, които е трябвало да обичате от самото начало.

Хората сме така устроени, че ни е трудно да оценим най-ценните подаръци, докато не стигнем дъното.

Истинското самосъзнание се постига чрез болката.

Когато сме наранени, в нашите мозъци се зараждат малки клопки, в които често попадаме. Не само научаваме за дълбочината на нашата мъка, но и за лимита на търпението ни.

Да откриеш, че е възможно нещо да ти повлияе толкова много, е както впечатляващо, така и поучително.

Благодарение на болката човек осъзнава колко силен е всъщност.

Научаваш се да разпознаваш хората по начина им на поведение.

Всички сме чували за „лошите момчета“, но не се научаваме да стоим надалеч от тях, докато сами не изпитаме тази нездравословна връзка.

Ако вашето лошо момче никога не ви нарани, как ще разберете кой заслужава вашата любов?

Преди това да се случи повечето от нас обичат със затворени очи. Болката е това, което ни учи да ги държим широко отворени и винаги да сме нащрек.

Това също ще отмине: болката е временна.

Никое състояние на духа не е перманентно; настроенията и чувствата ни постоянно се менят. Всеки човек преминава през планини и низини през живота си, просто някои от нас са по-емоционални от други.

Може да отнеме години да се избавим от мъката, но евентуално тя ще избледнее – дали с течение на времето или заради откриването на ново щастие.

Естествено е, когато страдаме да се опитаме да забравим за проблемите си като търсим нови занимания, които да ни разсеят. По този начин човек може да преоткрие истинското си призвание и таланти, за които не е подозирал дотогава. Следователно болката е това, което изважда наяве истинската ни същност и ни помага да разберем кои сме.

Автор: Виолета Узунова