Абе, на българските мъже не им ли се прави секс?

В днешно време на жените им стана трудно, еманципираха се и гонят кариери... В един момент обаче хората около тях, близките, започват да питат за деца.

„Няма ли да си направите едно бебе?“, „Кога ще ставам баба“... Оказва се един противен натиск върху жената, сякаш тя е само един инкубатор. Същото смята и психотерапевтът Диана Гинова.

В нашите балкански ширини е много модерно да се казва, че детето е смисълът в живота на една жена.

Така ли е?

Аз като жена мисля, че има много други неща, които мога да правя, казва Гинова. Човек преди всичко трябва да дава любов. Тя може да бъде под различни форми – приятелска, семейна, интимна. Смятам, че преди да се появят децата, една жена първо трябва да даде любов на един мъж, да създаде пространство, което да роди дете. Не жената ражда детето, семейството го прави. В този ред на мисли не проумявам защо децата трябва да са висшата ценност, като те се раждат от любовта между мъжа и жената? Малко ми изглежда като вечния спор за кокошката и яйцето.

Но знаете ли кое е по-странното нещо във връзките между хората?

Смята се, че след като една жена роди, нейният живот трябва да е съсредоточен само около детето. Жената става майка и трябва да бъде отдадена на 100%. И на всичкото отгоре се приема, че това е нейна мисия в живота. Бих казала, че това е най-голямата грешка в начина ни на мислене. Много бракове се разпадат именно поради тази причина. Рожба може да бъде да построиш една къща, да напишеш книга. Излиза, че жената е просто едно средство за разплод... Това е адски неблагодарно. Имам предвид една жена да се посвети само на децата си. Такива жени живеят в своя си затворен свят и смятат, че са адски щастливи, а всъщност дълбоко в себе си са толкова неудовлетворени от настоящето си.

Знаете ли колко случаи имам на семейства, които са се разпаднали заради децата?

И това става, защото жената пренасочва вниманието си от мъжа си изцяло към децата. Тя става ултра майка и това убива изначалната идея любовта между двама души да роди дете. От цялостното отдаване на децата връзката ви страда, интимното страда, любовта гасне.

Мъжете си тръгват от такива майки, защото те спират да бъдат жени. Те стават детегледачки. На нас толкова ни се втълпява от обществото, че трябва да бъдем майки, че ние забравяме дори да отидем на маникюр. Спираме да го вълнуваме този мъж, не правим секс с него...

Толкова млади хора, млади двойки имат този проблем.

Мъжете се чудят какво става, защо я няма физическата проява на любовта?

„Ами, тя просто не иска“ – ясно е, че когато цял ден си бил ангажиран с едно бебе и целият миришеш на повръщано няма да ти е до секс. Трябва да откъснете жената от това дете. Тя не е вързана за него, трябва – трябва да се отдели от детегледачеството. Сменете средата, отидете на вечеря, кино, разходка. Но това не изчерпва всичко, проблемът ни е много по-голям.

В нашето общество се приема за гордост да си твърде отдадена майка. Това била висшата ценност – това ни се втълпява!? Хора, ние забравихме да бъдем жени. Ние започнахме да носим и мъжка енергия, а мъжете започнаха да стават много женствени. И покрай това заваляха оплакванията, че вече нямало истински мъже.

Работата на мъжа е да бъде активен, а на жената да приема. Ние физически сме така устроени. Ако тръгнем по тази реторика, такива би трябвало да са енергиите на мъжете – активни, с агресия дори в нежността.

А какво стана? Объркахме всичко. Мъжете станаха адски женствени.

Някои хора влизат по сайтовете за запознанства, е то пада страхотно писане и нищо от тези романи не води до среща. Диалозите остават в мрежата, а жените започват да се изнервят и да страдат, че са сами и недокоснати от Мъж с главно М. Като че ли вече се очаква жената да е активната, да бъде инициаторът на големите неща във връзката – среща, секс, сватба, дете...

Моя близка казва: „Абе, на тези мъже не им ли се прави секс?“. Сложно стана вече. От времето, когато жените сме били едва ли не вещи, вече сме в другата крайност – все едно ние ще „господстваме“ над света, мъжете в краката ни. А мъжете не са някакви пионки във ръцете ни.

Всеки трябва да си има собствена воля. Някъде жестоко оплескахме нещата!

Подготви: Александър Градинаров