Сексуалните ни проблеми са от стрес, фантазии и тежки травми

В търсене на причините за проблемите в половото общуване на хората, Tialoto се допита до специалиста по психология на интимното Иванина Анчева.

Тя е български психолог и консултант по сексуални проблеми от немедицински характер. Завършва бакалавърската си степен през 2004 г. – катедра „Психология“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. През 2013 г. г-жа Анчева става магистър по консултативна психология. Второто си висше образование получава в руския Държавен университет „Санкт Петербург“. Към днешна дата тя е докторант на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Проблемите на половете често са причинени от грешни впечатления. Познатото заглавие „Мъжете са от Марс, жените – от Венера“ съдържа в себе си достатъчно, че да опише на какво са подложени всеки ден и мъжете, и жените в половото си общуване. Но несгодите са различни, а коренът им най-често можем да открием в стреса от битието, липсата на комуникация между партньорите, стереотипното мислене, а понякога и в травмите от детството и дори ежедневието.

Живот между травмите и секса...

„Проблемите на интимното имат различен порядък. Те могат да са от връзката, ежедневието или от детството. Последните могат да повлияят интимните потребности на вече съзрелия индивид“, смята психологът Иванина Анчева. Един душевен удар в ранна детска възраст би могъл да се окаже повратна точка за сексуалното развитие.

Най-често сексуалните травми се обвързват с някакъв тип прекрачвания на границите в интимното. По думите на г-жа Анчева, прекрачване е всеки сексуален акт, в който единият сексуален партньор се чувства наранен или използван по някакъв начин. Такива травми например са изнасилването, нежеланият садо-мазохизъм или някои по-специфични, ала привидно странни еротични практики, които са нежелани от отсрещната страна.

Една изнасилена жена, която не е успяла да се справи с тежестта на случилото се, вероятно завинаги ще избягва мъжкия пол. Травмата ѝ би я накарала да потърси „алтернативен“ начин, с който да задоволи сексуалните си потребности. В този ред на мисли тя ще се обърне към собствения си пол, просто защото се страхува от тираничния образ на мъжа, който болезнено познава.

„Възможността тя да се почувства щастлива в такъв сюжет е малка, защото за хетеросексуалната жена актът с друга дама не би бил пълноценен“, смята психологът г-жа Анчева – „От друга страна, почти със сигурност, една жена би могла да получи емоционална близост от собствения си пол“.

Връзка между хомосексуалния опит и травмата, разбира се, няма. Едното не зависи от другото, сиреч една житейска несгода не може да те изпрати от другата страна. Тя може единствено да провокира любопитство и желание за експериментиране.

В реда на нещата е много важно да пазим психиката на децата, а и тях самите от душевни удари, които биха могли да ги направят интимно ощетени.

Как начинът ни на живот влияе върху половото ни общуване?

Сред другите сериозни травми от нашия човешки живот са онези, идващи от ежедневието. Те имат няколко аспекта. На прицел са стереотипите и стресът. Конкретно тези двата играят особена роля за еректилната дисфункция у мъжете. Според Иванина Анчева виновните за „приземения самолет“ са първо стереотипите, свързани с размера, разбирането за визията му и реакцията за нея от сексуалните партньори.

Често мъжете се притесняват как биха реагирали техните интимни партньори при свалянето на ципа. Важно е дамите да се отнасят с особено внимание към този така деликатен за „силните“ въпрос.

„Специално за еректилната дисфункция трябва да се знае следното – тялото не е машина. Това може да се случи на абсолютно всеки мъж от всяка възраст“, отбелязва г-жа Анчева – „Мъжът не бива да се фокусира върху това и да мисли, че е повреден или че има някакъв космогоничен проблем“. Според специалиста по интимното, неприятното състояние може да се предотврати с по-активна любовна предигра.

Случва се. Понякога някои неща просто не стават. Работата, проблемите на деня и семейните скандали понякога дотолкова отвличат вниманието ни, че тялото ни не реагира на обичайните еротични стимуланти. То не се възбужда, което за мъжете си изглежда като ядрена катастрофа. Но според психолога, единичните случаи не бива да тревожат силния пол. Проблем реално има, когато „малкият“ спи твърде дълго.

„Еректилната дисфункция има и медицински причини, но извън тях поведението на пениса се влияе и от следните фактори – алкохол, цигари, недоспиване, лоша храна“, казва специалистът.

А какво правим с фантазиите?

Когато човек се почувства привлечен от някого, той преминава през няколко последователни етапа – романтичен, еротичен и сексуален. Ако стане така, че и трите са се реализирали, то този щастливец най-вероятно е имал много хубава вечер.

По време на романтичния етап човекът се чувства влюбен. Той иска да бъде с онзи специален за него човек, да разговарят за любими неща, да се докосват по онзи мил и невинен начин. Тук възниква много силен емоционален момент. Привързването е така магнетично, че не се наемам да го опиша. Всеки, който го е почувствал, знае за какво става въпрос.

Вторият етап – еротичният, идва с желанието за секс. То идва по-бързо при мъжете, тъй като в повечето случаи те са инициаторите (активните) в половото общуване. Тук и за двата пола целта на секса е получаване на удоволствие при това по привидно животински мотив.

Третият етап е сексуалният. Той комбинира първите два и дава поле за изява едновременно на вътрешните емоции и на сексуалните двигатели в човешкото съзнание. С други думи това е рецептата за вълнуващото сексуално общуване, в което има страст, огън и много заря.

Реалност VS фантазия

Нещата обаче невинаги стават като на теория. Понякога тези три етапа ни вкарват в не толкова забавни филми. В живота на хората от време на време се появява едно драматично самонавиване, насочено към желания или страхове. Ние или смятаме, че сме безумно влюбени, или търсим в себе си онова, от което незнайно защо най-много се страхуваме.

„Когато става дума за привличане, едно неволно докосване може да бъде причина за куп нездравословни фантазии“, казва Иванина Анчева – „Невинаги допирът на две тела или на части от тях е знак за флирт или дълбоко емоционално привличане“.

Когато се влюбим и усещането ни не е споделено, ние търсим всякакви сламки, за да задоволим безкрайната надежда, че нещо може да се случи. А каква по-добра сламка от допира, докосването, усещането на обичаното тяло. Навлизайки обаче с илюзии в първите два етапа, накрая в третия ни чака едно много тежко разочарование.

Объркване...

Психологът споделя наблюденията си, че хората понякога разчитат знаците дори по-погрешно. Когато например някой мъж бива неволно докоснат от друг мъж по особено чувствително място и той се е почувствал възбуден, това съвсем не значи, че той е гей. Същата логика важи за жените.

„Понякога едно докосване е просто докосване, то не бива да бъде причина за разпъване на вероятни сюжети, в които човекът или е „повреден“, или е безумно влюбен“, казва Анчева. Човекът е устроен така, че си има свои сензори. Ерогенните зони могат да реагират дори на допир от възглавница. Но това съвсем не значи, че възбуденият е фетишист.

В крайна сметка човешкото съзнание е сложен апарат. Неговото интимно се влияе от изключително много външни фактори. Но оказва се най-страшният е неговото непознаване на собственото му сексуално същество. С неговите нужди, страхове и реалности.

„И както казваше един приятел, важно е да създадем момента, а аз бих добавила, че постоянно създаваме моменти, стига да се отскубнем от лапите на миналото и да имаме смелостта да поемем отговорността, когато си играем с огъня“, казва психологът.

Александър Градинаров