Раздялата никога не е лесна. Дори тя да е „правилното“ решение или най-добрият вариант за бъдещето и на двама ви, чувствата все пак са болезнени.

Леките разговори се превръщат в агресивни скандали, емоциите са силно негативни, а доверието се пръсва на пясък като изпусната кристална чаша. Отхвърлянето на човек, когото някога сме обичали, е бавен и тъжен процес. Но понякога е необходим.

Има случаи, в които проблемите започват много преди да е дошъл „моментът“ за големия завършек. Усеща се как напрежението се трупа, ала и двете страни таят надежда, че всичко ще се реши от само себе си. Може би времето ще разреши всичко или пък единият ще отстъпи, ще се появи компромис. Или пък не... Много често хората, които в даден момент са пожелали раздяла, търсят някаква схема, по която да приключат всичко. Трябва им съвет, методика, за да се отърват от другия, който допреди месец-два е бил любовта на живота им. Усещането, че вече не можете да се направите щастливи един другиго, е моментът, в който връзката започва да се изчерпва.

В контраста на връзката, изразяващ се в караници и усмивки, сега преобладават негативите. Проблемът трябва да се усеща като траен от месеци. Липсва онази обвързаност, която окриляваше всеки миг. Няма я искрицата, която гореше в началото. А тя е тази, която заблуждава най-много. Началото на любовта винаги е придружено с особен патос. Той поглъща мислите ни, изпълва ни сякаш е инжекция с любов и лудост.

Чувството е така силно, че можем да го опишем като абсолютно щастие. За много двойки обаче то се оказва сапунен мехур. А пукането му е съпроводено с много сълзи. Влюбването води със себе си един период от няколко месеца, по време на които, както се досещате, партньорите се отдават на секс, романтика и красиви жестове.

Тяхното привличане е предимно сексуално. Поради това тяхната връзка изглежда като нетраен мехур. В един момент се оказва, че всъщност те нямат допирни точки. Мигом осъзнават, че сякаш живеят в различни светове. А любовта се оказва просто секс, чувствата еротично привличане, а милите думи, продиктувани от либидото.

Твърди се, че в една връзка най-критични са дните след първите три месеца. Тогава, както казват възрастните, тя си показва рогата, а той гривата. В този момент любовта напуска полето на чаршафите с аромат на рози и попада в реалността, където всеки е себе си.

Когато истината за характерите лъсне, влюбените понякога изпитват разочарование. Те стават тъжни, чувстват се шокирани, дори депресирани. Това е така, защото очакванията за партньорите им се оказват една фикция – неистина, че дори мечта. А двамата се чудят как се е стигнало дотук. Споменават активността в леглото, която е повече от добра. Но другото – то просто не върви... Повдига се въпросът за раздялата.

Много е важно, когато решим, че е време да поемем по собствения си път да го направим по красивия начин. Не че може едно съсипване на обещаваща връзка да е красиво, но поне можем да се опитаме да не оставаме с гаден вкус в устата. Такъв можем да си докараме, изпращайки съобщение „Късаме!“ или с провеждане на кратък телефонен разговор. Такова поведение е безотговорно към чувствата на другия.

Прекратяването на връзката се прави очи в очи, както когато тя е започнала. Най-важното във вашия разговор е честността. Кажете какво ви тревожи, защо искате всичко това да свърши. Да, по-лесно е да се каже, отколкото да се изрече в лицето на обичан човек. Но това трябва да се направи. При това със спокоен тон и без истерия.

Идеята за приключването на връзката е кръстопът. Тя или ще свърши, или ще встъпи в нов етап, характеризиран с още по-силно доверие. Ако реално съществува възможността негативите да бъдат изчистени, то любовта продължава. Но ако нито един от двамата не желае да порасне, правейки компромис заради обвързаността, то всичко е приключило.

Разпадът на любовта се усеща от двамата партньори. Невинаги всичко завършва със сълзлива драма. Има и раздели по приятелски с уговорки за креватни сондажи във времето.

Но дали ще останете заедно, зависи изцяло от вас и желанието ви да съхраните всичко красиво от миналото си.

Автор на статията: Александър Градинаров