Вход / Регистрация

Мадлен Алгафари: Мъжете са слепи за дефектите на жените

Мадлен Алгафари за "Пълна промяна", вкуса на мъжете за жени, страховете и победите на участниците в предаването и още...

Все още тъгуваме силно за времената, в които Мадлен Алгафари и Гала седяха на белите дивани в студиото на „На кафе“ и заобиколени от ретро-мебели, търсеха решението на куп проблеми, с които всеки от нас се е сблъсквал в претрупаното ежедневие.

За щастие двете не се скриха безвъзвратно и ни дават повод да си ги виждаме отново, така, за наше успокоение.

След като разбрахме, че Гала се чувства добре в „Имаш поща“ и в „Пълна промяна“, минахме да видим и как е Мадлен.

Тя все така говори много, около нея ухае на спокойствие и е адски интересно. А когато пък Мадлен говори за пластична хирургия (една от нашите страсти в Тялото.бг), става още по-невъзможно да се сложи край на интервюто.

И малко факти: Мадлен Алгафари е завършила психология в Софийския университет, после специализира психотерапия в Швейцария.

Освен че провежда индивидуални и групови терапевтични занимания, пише книги, има колонка в списание и съветва участниците в "Пълна промяна". Именно за това, а и защото ни беше домъчняло за нея, както казвахме вече, се видяхме с нея. Ето я и на вас.

Глезотия ли е пластичната хирургия?

Зависи как го преживяваш. Ако аз го смятам за необходимост, значи е такова.

Когато човек има огромен комплекс и има средствата и възможностите да се промени, защо да не го направи. В случай, разбира се, че този комплекс пречи на нормалния начин на живот, на отношенията с другите хора.

Всичко обаче трябва да е в нормите. Прекалено много операции не биха били естествени.

Моето лично мнение е, че не трябва да се прекалява. Например остаряването е нормален процес, с който не бива да се опитваме да се борим. Бръчиците, които се появяват, се изключително симпатични, показват опит, спомени и т.н.

Разбира се, ако говорим за едни увиснали гърди, естествено, че ще се променят. Видът им вреди на интимния живот, създава редица ограничения. Но това само в случай, че човека го приема като проблем вътрешно, не заради модата или очакванията на другите.

Кой е виновен за комплексите, които имаме? Родителите ни, мъжете, с които общуваме? Кой?

Понякога изкривените критерии, които списанията налагат. Програмите за обработка на снимките позволяват хората да изглеждат така, както на живо не би било възможно.

Аз смятам, че все пак основното на красотата е излъчването и един от пластичните хирурзи ми разказа история, която потвърждава това.

Негова пациентка отишла за премахване на бенка от лицето. Като цяло жената изглеждала изключително зле, направо грозна. „Смятах, че тази жена има много по-сериозни дефекти за оправяне от една бенка, но тя беше категорична“, разказа ми той.

На следващия ден, когато отишъл да я изпише, видял съвсем различна жена – красива, променена изцяло, нов човек.

Именно премахването на бенката е отключило онова самочувствие и увереност, които ни правят красиви.

Аз самата имам случай с мой пациент с голям белег на лицето вследствие на катастрофа. Външният му вид му пречеше да общува спокойно, криеше се, вървеше с наведена глава.

В началото на груповата терапия всички го гледахме в белега, защото наистина беше голям и неприятен. С времето обаче той се отпусна, разчупи и белегът сякаш изчезна от лицето му.

Именно за това казвам, че човек трябва да се научи да се харесва първо сам себе си и после да очаква от другите да го харесват.

Един усмихнат човек винаги изглежда красив.

Това означава ли, че преди консултация с хирург, трябва да се прави консултация с психолог?

Ох, да, трябва. И го казвам не защото това работя. Човек първо трябва да се посъветва с най-вътрешния си глас, ама да направи разлика между егото и гласа на душата.

После да поприказва с някого, на когото има доверие и чак тогава да реши какво да прави.

Не казвам да оставиш някой друг вместо теб да определи дали да се оперираш, а да си свериш часовника, да получиш реална преценка за самия себе си.

Трябва да се помисли внимателно преди да се предприеме подобна стъпка.

Има хора, които обвиняват външния си вид за неуспехите в живота. Доколко е правилно подобно разсъждение?

Точно това щях да кажа. Има хора, които „нарочват“ част от тялото си за извора на всички несгоди в живота си.

Примерно кривия си нос. И си казват „Ето, не ми върви, защото носа ми е крив“, което не е така.

Ако погледнеш, нищо друго не й е наред в живота – примерно няма подходящо образование или поведението й е грешно и т.н., но тя решава, че проблемът е в носа й и толкова.

Има хора, които се вторачват в дефектите на тялото си, защото ги е страх да преминат към вторачването навътре, към душата. Там борбата за промяна е много по-сериозна, дори страшна, но по-истинска.

Настъпи ли и у участниците вътрешна промяна?

При някои – значима промяна, при други по-малка, но при всички има. Аз не работих с всички, само тези, които имаха нужда.

Важно беше всички те да осъзнаят, че имат нужда и от вътрешна промяна. Ако човек не е готов за тази вътрешна промяна, няма как да се получи.

Какво става в главата на човек, сменил лицето си? Това променя ли и вътрешната му представа за самия себе си?

От части. Някои от участниците все още трудно се приемат. Харесват се с новия вид, но им е мъчно за старото им лице.

Дори смея да кажа, че има участници, които сбъркаха, като промениха лицата си. Бяха истински преди, живи. Сега са малко по-лустросани, но са загубили характерното за себе си.

Едната от тях ми сподели, че й е трудно. По детайли се харесва – носа, зъбите, но като цяло й е мъчно за старото й лице.

Но се свиква. Човек свиква с всичко.

Кой беше най-тежкият случай от психологична гледна точка в „Пълна промяна“?

Определено най-голяма промяна има у Деси – момичето, което нямаше коса, вежди и мигли в резултат на автоимунно заболяване. (това беше и най-впечатляващият според Гала случай в предаването – бел авт).

Тя претърпя много дълбока вътрешна промяна. Дълго време беше живяла като жертва и с чувството, че е недооценена.

Тези чувства се превръщат в автоагресия на психическо ниво и в автоимунно заболяване на физическо ниво.

Тялото й страдаше, защото тя таеше огромна агресия в себе си.

Когато агресията си дойде на мястото – т.е тя се научи да отстоява мнението си, да бъде по-борбена, по-активна, да има повече самоуважение, това веднага се отрази и на здравето й, косата й започна да расте.

Косата й започна да расте, можете да я видите в предаването на седми ноември.

Имаше и участници, които според мен се нуждаят от вътрешна промяна, но не са стигнали до желанието да го направят.

Защо на мъжете не им стиска да се оперират? Или пък са по-самоуверени от жените?

От една страна, заради прага на болката. Знаете, че прага на болка на мъжете е по-нисък. Факт е, че жените издържат по-често на по-силна болка от мъжа.

От друга страна, защото жените не са толкова взискателни към външния вид на мъжете.

Когато попиташ една жена какво харесва в един мъж, тя започва да ти изброява качества на характера.

Парадоксалното е, че мъжете също държат повече на вътрешните качества. Те също харесват красиви жени, но външността не е чак толкова важна за тях, колкото ние си мислим.

Знаеш ли колко много мъже не могат да различат гримирана от негримирана жена, освен ако не е супер наплескана. Те не виждат и бръчиците ни, в които ние се вглеждаме толкова много.

Видяхме съвсем малко от същинската ти работа с пациентите, но все пак достатъчно. Караше една от участничките да крещи, удряйки в земята с ръка. Изглеждаше доста натоварващо. Как си почиваш след това?

Да, професията ми е доста енергоемка. После имам нужда от време със себе си.

Преди време се натоварвах страшно много. С пациенти, с книгите, с предавания... Докато в един момент не си дадох сметка, че не мога повече така и трябва да се променят нещата, да обръщам повече внимание на себе си.

Сега си намалих работното време, отделям повече внимание на себе си, на семейството ми, глезя се... Започнах да следвам съветите, които давам на хората да се справят със стреса.

Как се поддържаш във форма?

Новата ми страст е водната гимнастика. Ходя и на масаж, на сауна, избирам си различни такива глезотийки, за да си почивам.

Кои са любимите ти анти-стрес местенца?

Природата, навън. Обичам шума на птиците, на водата, на листата на дърветата. Страшно много разтоварват.

Така си почивам – с разходки в природата.



Коментари (0)
Коментирай
Потребител:
Текст:

Моля, въведете кода в полето *



 


Лорди: Късметлийка съм, че правя това, което харесвам и мога да обикалям света Лорди: Късметлийка съм, че правя това, което харесвам и мога да обикалям света
Певицата вече има съвсем различен лайфстайл и е доволна, че се е отворила към света

Лупита Нионго е едно от свежите лица на Холивуд Лупита Нионго е едно от свежите лица на Холивуд
В тази класация компания ѝ правят Емилия Кларк, Ел Фанинг, Елизабет Олсън и Кейт Мара

Том  Харди: Не се смятам за голям мъжкар Том Харди: Не се смятам за голям мъжкар
Британският актьор показва мускули и татуировки в новия брой на Esquire

Скарлет Йохансон: Не харесвам псевдонима си „Скар Йо“ Скарлет Йохансон: Не харесвам псевдонима си „Скар Йо“
Горещата актриса позира за корицата на новия брой на списание Glamour

Виж още