Прошката идва трудно

По-голямата част от хората имат склонността да се самоизмъчват и самонаказват. Не става дума толкова за физическо самонаказание, колкото за психическо и емоционално! Всички, които носят в гръдите си чувствително сърце, знаят за какво става дума. Ако в миналото си сте допуснали грешка или действията ви по някакъв начин са наранили ваш близък или приятел, един живот понякога не е достатъчен, за да си простите.

Хората сме склонни да прощаваме много по-лесно на всички други, а на себе си НИКОГА! Дали душата е в главата? Обръщаме се отново към будизма, не защото това е висшият идеал за добродетел или пътеводна светлина, а защото будистите умеят да разказват страхотни истории. Ето една  такава:

Един ден в най-големия манастир в Тайланд отишла жена, която търсела най-мъдрия от всички учители. Когато се срещнала с него, тя му споделила историята, която я преследвала от години. Като студентка жената работила и учила, като повечето студенти. В сивото си ежедневие не й се случвало нищо, така че една събота накарала съквартирантката си и нейния приятел да отидат да разгледат съседния град. Първоначално двойката отказала – и на двамата им се мързелувало, но след като жената упорито настоявала, след известно време склонили и тримата тръгнали на път. Малко преди да стигнат съседния град обаче катастрофирали!

Съквартирантката на жената починала на място, приятелят й бил осакатен за цял живот, а тя самата се отървала с няколко драскотини. Оттогава започнали огромните й душевни терзания – жената се чувствала виновна за катастрафата и жестокия й край.

„Ако не бях настоявала толкова, тя щеше да е жива, а той щеше да ходи! Аз съм виновна за всичко!“ - плачейки разказала историята на монаха. Той си помислил „Добре, ако й кажа, че тя няма вина и че не е планирала катастрофата едва ли ще й помогне. Навярно вече е чувала всичко това десетки пъти.“ В този момент учителят й отговорил - „Да, вие сте виновна за катастрофата.“ Очите на жената се променили, цялото й изкривено изражение придобило съвсем друг нюанс. За първи път от онзи ужасен момент, жената почувствала спокойствието, което душата й не намирала толкова време.

Причината – чула гласно това, за което се измъчвала цял живот. Нещастната жена до толкова била погълната от чувство за вина, че всеки път, когато чуела, че не е виновна изпитвала все по-голям гняв и неприязън към себе си. Монахът я посъветвал да постъпи на доброволни начала в организации, занимаващи се с хора пострадали в пътнотранспортни инциденти. Понякога хората не осъзнават, че тази работата помага като че ли повече на доброволците, отколкото на самите пострадали.

Изводът е, че чувството за вина се завръща като бумеранг, когато се отрича. Но дори и да сте виновни, въпреки че жената в историята не била, не трябва да се подлагате на системния тормоз на това убийствено чувство! Да простиш на себе си е безумно трудно. Ние сме сколонни да ударим категорично със съдебното чукче, да отсъдим „виновен“ и да осъдим душата си на вечни мъки. Всичко е простимо, всичко!