На всички ни се е случвало да подминем бездомен човек или представител на благотворителна организация, защото в момента сме финансово притеснени, заради някакъв особен вид неудобство да се изправим пред суровото лице на бедността или просто защото има толкова хора в такова положение, че сме придобили нагласата да не обръщаме внимание на тези гледки, като така или иначе не можем да помогнем на всеки.

Това, че не можем да помогнем на всеки е вярно, както майка Тереза казва по въпроса за благотворителните ни постъпки: „Може да мислим, че доброто, което правим е капка в океана, но без нашето дело на съчувствие, океанът ще е все пак с една капка по-малко."

Науката потвърждава значението на това да се вслушаме в чувството на състрадание, което изпитваме при определени гледки, за да сме спокойни и в хармония със себе си. Проучване на Дарил Камерън и Кийт Пейн, психолози-изследователи към Университета в Северна Каролина показва, че решението да пренебрегнем съчувствието определено има неблагоприятни последици за нас самите.

Още по темата

В изследването 100 студента били разделени на групи, като трябвало да наблюдават снимки с бездомни хора или жертви на войни и бедствия. На едната група било разрешено свободно да изразят емоциите, които изпитват, а на другата група било наредено да потиснат съчувствието си. След това били измерени нивата на стрес у участниците и била проучена тяхната самооценка. Изводът бил следният:

Може да си мислим, че спестявайки някаква малка сума пари като не я даваме на нуждаещ се, го правим в наш интерес, но се оказва, че създаваме вътрешен конфликт между нашата представа за себе си като морално и добро същество и изборът ни да не последваме първичното желание да помогнем. Напрежението, което се генерира от този вътрешен конфликт е цената, която плащаме за избора си да не помогнем.