IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Нездравословните навици на чувствителните хора

17 април 2014 11 35

Защо да сте прекалено чувствителни е вредно за вашето здраве?

Снимка: Dreamstime

Снимка: Dreamstime

Никой не обича да бъде в позицията на отхвърлен, но хората с високо ниво на чувствителност са особено уязвими по отношение на страховете си да не бъдат изоставени или изолирани. Тази личностна тенденция е повече от неприятна и в действителност може да бъде вредна за здравето.

Според учените чувствителните хора са по-податливи на болести като депресия, сърдечносъдови заболявания и рак. Ето защо трябва да се опитате да надмогнете тази своя чувствителност като изкорените тези навици:

1. Плащате данък „социална тревожност“. Спрете да се страхувате, че ще бъдете критикувани и че няма да оправдаете очакванията на другите. Престанете да мислите, че имате качества, които отблъскват хората. Истината е, че много често на хората наистина не им пука за вашите въображаеми грешки или смущаващи действия. Те са само във вашия ум. Просто свикнете с мисълта, че е възможно някой да ви отхвърли нарочно или съвсем неволно. Това може да се случи без основателна причина, просто защото другият е зает със собствените си проблеми. Бъдете по-оптимистични и доверчиви към другите.

2. Не споделяте с другите. Чувствителните хора често избягват да споделят с близките си и ги оставят в неведение за мислите си. Проблемът на този нездравословен навик е, че в крайна сметка можете да потиснете и добрите си емоции, криейки ги от останалите. Възможно е вашият страх от споделяне да се дължи на лош опит в миналото, когато сте били подигравани или омаловажавани. Научете се да изразявате себе си и ще ви стане много по-лесно.

3. Да се изолирате сами. Често силно чувствителните хора реагират като малко дете, което се оттегля в ъгъла, след като е направило беля. Забранете си подобен вид отстъпление и дори да сте се почувствали неудобно в дадена ситуация, по-добре се опитайте да се смесите с тълпата.

4. Да се срамувате. Срамежливостта не е вродено качество. То е характерно за много чувствителните хора, които се страхуват от отхвърляне. Ако цял живот се срамувате, никога няма да станете смели и дръзки в отношенията си. Дори да сте били срамежливо дете, може да изкорените тази своя черта като възрастен, с придобиването на повече опит. Просто се опитвайте да излизате по-често от зоната си на комфорт.

5. Да сте покорни. Много хора се чувстват по-удобно да стоят зад кулисите, а не в центъра на сцената. Дори да сте от тях, не бъдете покорни. Това, че имате склонност да останете на заден план, не значи че трябва да правите всичко каквото ви казват другите. Не се оставяйте да бъдете лесно контролирани и манипулирани, потискайки истинските си желания.

6. Вие сте личност тип D. Хората с D синдром на личността изпитват голяма доза тъга, стрес и раздразнителност, но в същото време избягват да ги изразяват открито. Ако имате тези отрицателни емоции, може би е по-разумно да откриете възможните причини за тях. Може да потърсите лечение или просто начини да се забавлявате по-често.

Автор - снимка
Автор на статията:
Teodora Dragoeva

КоментариКоментари

Анонимен ( преди 10 години )
До Преживяла: Това, което сте преживяла е наистина отвратително. Заслужавате адмирации за държанието си, но не всички можем да бъдем толкова строги със себе си. А когато видя, че масово хората приемат показването на чувствата и споделянето им като слабост или манипулация, както вие казахте, аз лично се затварям в себе си и просто отказвам да комуникирам, за да не натоварвам другите със себе си. И въпреки това се опитвам, защото основната ни нужда като човешки същества, е да комуникираме. Не бъдете толкова осъдителни с другите, само защото някога са ви се подигравали и не сте можели да покажете, че ви боли. А и не се ли добива силата от побеждаването на проблемите ни? Защото, да, вие сте продължили напред, но реално преживели ли сте болката си? В резюме, не смятайте, че зад всяка проявена емоция се крие лошо чувство, по-скоро зад сълзите често седи един наранен и отчаян човек, който се надява, че ми е би все някой би успял да му помогне.Нищо не е чисто черно или чисто бяло. (:
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
Преживяла ( преди 10 години )
Бях щастливо и весело дете.Докато благодарение на лекарсканемарливост получих усложнения от вирусен грип и епилептични припадъци(без да съм боледувала някога от епилепсия).Пиех раз-лични лекарства ,които имаха ефект ,но забавяха движенията ми.Вучилище съучениците ми забелязаха промяната и започнаха да ми сепресмиват имитирайки забавения ми говор и движения.Стисках зъби за да им докажа,че не ми пука,макар като се приберях в къщи да плачех.Живеех ден за ден ,родителите ми бяха много строги и пред тях глезотии не минаваха.Живота ми премина през ада, отново с лекари,грешни диагнози ,лекарства които провокираха припадъците ми ,но аз бях закалена от родителите си исъучениците си.Дори и когато ми поставиха диагнозатумор в мозъка пак не ме събориха.Казах,че ще се боря ,но за щастие се установи,че няма такова нещо ,когато ме гледаха 4месеца по-късно на ЯМР.За мен свръхчувствителността е признак на слабост.Вече съм на45 години,сблъсквала се с доста недоброжелателни колеги,но винаги съм намирала начинс усмивка на уста да им покажа ,че те не са най-добрите,нито пък най-безгрешните.Строга съм ,но съм и състрадателна.Не ми харесват хора като моята свекърва,която може да си измисли причина и да се разплаче веднага ,манипулирайкихората около себе си.Избягвам свръхчувствителните хора,защото ме държат в стреснонстоп.За мен те са 2 типа:слабаци ,които искат да ги съжаляват и манипулатори.И при 2та типа трябва да обмисляш внимателно всяка своя дума и никога не можеш да сеотпуснеш
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
Мария ( преди 10 години )
Да,когато и в къщи и в работата от малък си смазан трудно вдигаш глава.И особено попаднал на злобен и лицемерен шеф, който се е уредил да е шеф цял живот.И имаш един избор (да оживееш) да работиш и търпиш.Лошото е,когато продължава дълго.И гледаш как тези хора са щастливи когато те тормозят,подиграват, унижават, защото знаят, че нямаш избор.
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
Лили ( преди 10 години )
Лошото е, когато попадаш (от малък) на завистливи и злобно хора. Ако има пролука (университета) и после пак попаднеш в работата на такива хора е Ужас. Има ситуации, в които не можеш да смениш работата и всеки ден си казваш как ще оживея,пиеш хапчета да изтърпиш подигравките (без основание) и обидите на това, че си ти.Те не се променят-защото са добре, имат всичко, здрави са и никога не са и няма да имат проблеми. Незнам защо така става.Този тежък психичен тормоз (всеки ден) води да се пият хапчета за сън,и да се питаш какъв *** съм?!Лошото е, че понякога нямаш изход да избягаш от тази ситуация.
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
Анонимен ( преди 10 години )
Някога бях много срамежливо дете.Просто нямаше начин да не съм такъв при такава майка и просташкото обкръжение с което се сблъсках абсолютно неподготвен направо в първи клас.Кошмарите ми продължиха почти до гимназията когато постепенно започнах да ги побеждавам.Казармата ми помогна да заслужа собственото си уважение когато не се смачквах и остоявах когато другите се разкапваха.Много срамежливи развиват хиперкомпенсация(това е термина)и се държат подчертано грубо за да компесират вътрешната си несигурност.Най-успешната стратегия за да се пребориш с тази своя слабост но без да се превърнеш в безчувствено дърво е да проумееш ,че няма идеални хора и никой няма право да ти налага своя модел на поведение.Научете се да сте като тръстиката която се огъва от вятъра но винаги се изправя и не се чупи.Пазете своята същност.,,Не хвърляйте бисерите в копанката на свинете".Никога не се доверявайте на някой за всичко .Споделяйте различни неща но никога не безкритично на кого какво.
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
Анонимен ( преди 10 години )
понякога тези качества помагад да покажем, че сме хора!
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар