Нещата, за които хората най-често съжаляват преди да умрат

Всеки човек, който се ражда на тази Земя, рано или късно умира. Това е жестоката истина – животът е един кръговрат: едни се раждат, други умират.

И докато все още сме в разцвета на силите си и в най-жизнените си години, ние обикновено не мислим за края. Живеем така, сякаш никога няма да умрем или поне така, сякаш ще сме почти безсмъртни. А животът си тече и дните отминават неусетно.

Грешките, които допускаме по пътя си, са нашите учители и именно наученото от тях ни прави по-опитни. Няма как да се предпазите от допускането на грешки, защото те са нещо неизбежно.

Но и не трябва да допускате грешки, за които да съжалявате в края на дните си. Защото те ще оставят горчив вкус в сърцето ви и ще осъзнаете, че не сте живели така, както е трябвало.

Една медицинска сестра от Австралия записвала нещата, за които пациентите ѝ съжалявали най-много преди да умрат. Ето и кои са най-често срещаните:

„Иска ми се да не бях работил толкова много“

Чудесно е човек да гради кариера, да иска да се развива професионално и да покорява върхове. Но работата никога няма да свърши - с нея ще дойдат парите, но не и свободното време. След години много от кариеристите се оказват богати на пари, но не и емоционално. Много хора умират, съжалявайки за своя фанатичен кариеризъм/работохолизъм.

„Иска ми се да бях живял така, както желаех аз, а не така, както другите очакваха от мен“

Съвсем нормално е човек да търси одобрението на хората, особено на най-близките си. Но в крайна сметка всеки разполага със своя живот и именно той трябва да решава какво да прави с него. Не допускайте да взимате важни решение, въпреки своята воля, само за да направите другите щастливи. Това са избори, за които винаги ще съжалявате и които ще насочат живота ви в много по-различна посока от тази, която желаете. Ако не искате да работите нещо скучно и безинтересно за вас, просто не го правете. Последвайте сърцето си, за да не бъдете разочаровани след години.

„Иска ми се да имах куража да изразявам чувствата си“

Нали знаете, че човек съжалява за нещата, които не е направил, а не за тези, които е направил? Ето защо не допускайте цял живот да се питате какво ли щеше да се случи, ако бяхте споделили какви са чувствата ви към даден човек. Най-лошото, с което може да се сблъскате, е отхвърлянето. То обаче ще мине за разлика от онзи въпрос „какво ли щеше да бъде, ако...“, който цял живот ще ви тормози.

Кадър от филма "Still Alice"; Снимка: outnow.ch

„Иска ми се да бях поддържал контакт с приятелите ми“

Приятелството е нещо страхотно и всеки човек се нуждае от него, точно както от любов. Много причини обаче могат да доведат до охлаждането на едни приятелски отношения, а с годините това се случва все по-често. Когато един пораснал човек трябва да мисли за всичко, а не само за игри, той много по-трудно успява да поддържа приятелствата си. Постарайте се да запазите връзка с най-любимите си хора, в това число и с близките приятели.

„Иска ми се да можех да осъзная по-добре щастието“

Вече сме обсъждали това, че пренасищането е един огромен бич за нашето общество. Тъй като човек се заблуждава, че ще бъде щастлив, само когато получава нещата, които иска. Но след новата рокля идва новият телефон, след него новата кола и цикълът никога не свършва. Винаги ще има нещо, което да не ви достига, но това не бива да е причина да не се чувствате щастливи. Всеки нов ден, в който се събуждате здрави, само по себе си е щастие. Благословия. Не го забравяйте.