Актрисата Лора Мутишева за ролята си на майка

Няма да я познаем от малкия екран. Не участва и в киното. Не, защото пазарът у нас е толкова малък, колкото защото това е личният ѝ избор. Предпочита театъра, до степен, че обожава сцената. Лора Мутишева не е правила опити дори да се снима в киното. „Нормалните начини да се случи нещо такова е като човек си прати снимки по агенции и влезе в списъците и сайтовете им“, разказва актрисата, а в тях тя не фигурира, защото никога не е правила подобни стъпки. Смята, че ако някой ден се появи на големия екран, ще е защото определен човек търси точно актьор като нея. Не чака това да се случи, просто ще е на такъв принцип. Затова пък е почти всяка вечер на сцената на Театър „София“. Участва в репертоара, като нерядко се случва да играе и по няколко роли в един спектакъл. Поговорихме с нея за ролите ѝ на сцената и най-вече – тази на майка в живота.

Успяваш ли по-лесно да се справиш с трудностите в живота, ако по някакъв начин вече си се сблъсквала с подобни ситуации на сцената?

Много малко от спектаклите, в които участвам, са битово достоверни. Т. е. не мога да пренеса конкретна ситуация от театъра в живота, но трупам достатъчно памет и някакви размисли по въпроси от всеки спектакъл. За да изградиш роля, е нужно да мислиш как би постъпил и какви са причините, за да го направиш. По-скоро професията ми ме кара да оправдавам или защитавам абсолютно различни гледни точки.

Това прави ли те по-либерална към обществото?

Критикувам си по същия начин, но теоретично съм по-либерална. Т. е. нямам никакви задръжки всеки да бъде какъвто си иска – хетеросексуален, хомосексуален, хомофоб. Стига да не ми пречи. Ако прекрачи някаква моя граница, толерантността ми се изчерпва.

Като актриса влизаш в различни роли и сигурно доста наблюдаваш хората. Как виждаш съвременната българска жена и вписваш ли се в общоприетото разбиране за нея?

Не мисля, че съм средностатистическа българска жена, просто защото професията ни предполага друго мислене и присъствие в живота. Но имам самочувствие на жена и добър професионалист. Що се отнася до самочувствието, аз съм преминала през всички фази. Била съм с асоциално поведение, изпълнен с комплекси човек, мислещ, че единственият начин да изразиш себе си е поезия и изкуство. Почти всяка тийнейджърка преминава през този период. Минала съм и през мега завишеното самочувствие, прикриващо точно такива комплекси и сега от няколко години, може би, откакто станах майка, се чувствам добре със себе си като човек. Имам реално самочувствие. Това минава през идеята, че не ме интересува какво мислят останалите, стига аз да се чувствам добре със себе си. Убедена съм, че всяка българска жена може и го постига, независимо дали е домакиня или работеща бизнес дама.

Трябва ли един актьор да има силно его?

Наскоро разбрах колко е голямо егото ми. Това бе моментът, в който режисьорът Пламен Марков раздели между мен и Силвия Петкова една и съща роля в „Нощта на 16-и януари“. До този момент вярвах, че съм актриса, защото искам да съм добра в тази професия, а не да задоволявам егото си, но точно с това дублиране видях колко лесно мога да бъда наранена. Трябваше да се боря със себе си.

Как се дели една главна роля на сцената?

За първи път попадам в такава ситуация. Обикновено, ако колега излезе по болест може друг да го замести, но да се редуват във всяко представление, не е практика. Въпреки това режисьорът ни убеди, че това е правилният избор и двете със Силвия започнахме да учим репликите заедно и да си помагаме. Накрая стана чудесно. Получиха се две съвсем различни постановки, тъй като и ние двете сме много различни. Нямаше моменти, в които да се гледаме и да копираме една от друга. Нямаше и конфликти. Заедно си учехме текста. Заедно се вълнуваме, когато всяка от нас е в главната роля. Играем двойно по-малко – само веднъж месечно, но именно това е изпитание за актьорската хигиена. Също така колегите ни постоянно са в напрежение, защото във всяко представление общуват на сцената с различен колега. Няма как да се изпадне в летаргия.

Играеш най-различни роли. В „Питър Пан“ си едновременно майка и пират.

Трябваше да съм само майка, но ми се стори скучно и си изпросих да пиратствам. Така че тази роля ми е доста по-ценна. Ролята на майка в детски спектакъл обикновено е ясна – няма кой знае какво да се прави, освен да си добра или лоша.

Каква майка си в живота?

Освен, че съм най-добрата, съм мила и строга. Строга, защото правилата в ежедневието на дъщеря ми са много ясни и тя ги спазва без никакви залитания. Не правя компромиси с тях, в същото време има достатъчно свобода за всичко, което е свързано с въображението, творчеството, личен избор на предпочитание. Детето ми има режим, въпреки че още няма три години.

Гледа ли те на сцената?

И зад нея. Всеки път следи „Питър Пан“. Това е любимият ѝ спектакъл и го чака всяка седмица. Вече дори има сценични навици и като влезе в театъра казва: „Тихо, тихо, мама ще пее на сцената.“ Влюбена е в театъра.

На какво искаш да я научиш?

Сменям мнението си по този въпрос на 4-5 месеца. Към този момент искам да я науча да бъде независима и свободна, без това да се конфронтира с обществото. Не искам да е аутсайдер, но също така вярвам, че трябва да устоява мнението си. Още не ходи на детска градина и малко се страхувам от периода, в който ще ѝ се наложи да тръгне. Все пак там децата до голяма степен се възпитават в материалното. Има съревнование на дрехи, кукли, марки. Лора няма такова мислене.

Кръстена е на теб.

Да, това говори за моя характер. Сблъсъкът сигурно ще е интересен с тези деца, надявам се да се адаптира.

Притеснява ли те реакцията на учителите, ако срещнат такова свободолюбиво дете?

Не, защото се надявам, че ще мога да контролирам този процес. Пък и детските градини се сменят. Имам намерение да го правя, докато не намеря нейната. Доколкото разбирам, ще имам проблеми в това отношение.

Ти и преподаваш. На какво учиш студентите си?

Покрай преподаването в НАТФИЗ, усетих, че съм станала по-строга и с дъщеря си. Близка съм със студентите, както по възраст, така и по виждания. Уча ги на това, което липсва по принцип в театралното обучение в България – респект, дисциплина и да разчитат на себе си, а не да имитират други. Нямаш си представа как copy/paste културата е навлязла и при студентите по актьорско майсторство, а на мен ми се иска докато са в Академията да развиват своите идеи. Най-лесно е да покажат онова, създадено преди тях в театъра и в киното. Вече има всякакви канали за видеосподеляния.

Има ли роля, която много искаш да изиграеш?

Не, защото ролята може да е при много неблагодарни ситуации, с неподходящ режисьор. По-скоро мечтая за режисьора, с когото да общуваме на един език, както с колегите, сценографите... Ролята става добра, когато има екип, който да я направи.

Какво се случва с театъра в момента – от една страна се знае, че пари се дават от държавата най-малко за култура. От друга страна се говори за това как се пълнят театралните салони?

Различните мнения не си противоречат. Те са верни. Театрите са пълни, но на цената на фирми, които продават промоционално билети. Предлагат продукт, който много хора не биха сметнали, че е близо до култура, а е по-скоро комерсиален. Театрите са принудени да имат такива заглавия в репертоара си. Тук вече темите опират до това дали зрителят трябва да получава това, което желае или да бъде възпитаван.

А трябва ли да бъде възпитаван зрителят?

Определено. По принцип възпитанието е нещо хубаво, във всичките му форми. И въпреки че културата е на последно място по приоритет на правителството, съм убедена, че всеки човек има нужда от изкуство. И може да си го набави независимо от ситуацията, която му налагат държава, общество, регион, град. Брук е казал, че за да има театър е нужен един актьор и един зрител. Така че за нивото на културата не трябва да обвиняваме липсата на пари от държавата.

Ти правиш ли компромиси, свързани с работата ти?

Все още мога да кажа, че не и си давам сметка, че все по-трудно мога да дам категоричен отговор. Не правя компромиси с моите разбирания за изкуство. Във всеки спектакъл се опитвам да намеря нещо, което да прави ценно и присъствието ми. Работя в репертоарен театър и като актриса там, съм задължена да участвам в спектаклите, в които режисьор ме пожелае, независимо от моето мнение. Слава богу тук не съм имала конфликт, но това е реална опасност за мен и колегите от другите театри. Ако усетя, че си позволявам такова нещо, най-вероятно ще се насоча към друга дейност.