Топмодел, творец, актриса, майка или в обратния ред – няма никакво значение, защото Лиляна Станаилова е всичко това. Тя е жената, която пресъздаде образа на Люси в дебютния режисьорски проект на Асен Блатечки и на съпругата му Катерина Горанова – „Бензин“, и от екрана с директен скок се настани в сърцата на публиката.

Пред списание STORY Лиляна разкрива, че е довършила сцените във филма бременна в петия месец и за разлика от героинята си е страстна, но не и фатална жена.

„Влюбвам се силно и не бих постъпила така с приятеля си, както героинята ми Люси постъпи с Радо (Калин Врачански, бел. ред.). Голямата ѝ любов сега е не мъж, а дъщеря ѝ: „Мисля, че Доминик е гений, но още е на три и не може да го изрази. Всичко, което прави, го прави по-добре от голямо дете. Дори бебешките ѝ думи са толкова на място, че ме изненадва непрестанно. Последния път, когато бях разстроена, тя си играеше до мен. Стараех се да не показвам, че съм тъжна, седях на дивана и просто я гледах. А тя ми каза: „Мамо, няма страшно, аз те обичам.“ За първи път ми каза, че ме обича. Настръхнах.“

Лиляна разкрива и една от най-големите си болки и драми и те са свързани с връзките ѝ с мъжете.

„Мисля, че съм мазохист. Връзките, които съм имала досега, са били уникални, красиви, романтични, но до един момент – и после нещата се променят, а аз не знам кога да спра агонията. Винаги е така, всеки път се влюбвам безобразно“. Дъщеря ѝ е плод на голямата любов, но и на последвалата болка.

„В отношенията ни с бащата на Доминик с времето се намъкнаха битовизмите и проблемите, а те неминуемо развалят чувствата. Разделихме се преди месец. Бяхме заедно 6 години, 4 живяхме заедно. Това беше най-дългата ми връзка, но приключи. Слава богу, запазихме прилични отношения. Запознахме се на рождения му ден. Аз бях тази, която направи първата крачка, макар той да ми каза, че отдавна се интересува от мен. Помня, че в един момент му казах: „Защо не се видим най-накрая, а не само да си чатим в нета?“

Но въпреки страстта, Лиляна сама взима решението да се разделят и го обяснява така: „В мен живее един страх от изоставяне. Това са проблеми от детството ми, когато бях на около 5 години, които нямат общо със сегашните ми връзки, но понеже съм дете на разведени родители, без да искам ги проектирам върху партньорите си. Имам спомени как баща ми и майка ми се караха, разделяха, събираха. Останало е в съзнанието ми, че баща ми ни е изоставил с мама“.

Сега онова, за което мечтае е да развие себе си, да инвестира в дъщеря си, в дарбите ѝ, но и още нещо: „Искам да се „излекувам“ от обремененостите ми, да махна болката от всички досегашни разочарования, за да усетя себе си и гения в мен. Вярвам, че във всеки човек се крие гений, но много от нас са прекалено заспали, за да го открият“.