Besame mucho и тъжната радост на Сезария Евора

Тъмно и тихо. Прожектор. Светлина и глас, господи какъв глас! Сезария Евора излиза бавно, но уверено на сцената.

Спира се по средата и просто запява.

Тъжно-меланхолично, по-весело, по-динамично, носталгично, лирично, искрено, любовно......

Не разбирам текста - пее на португалски, понякога на испански, включва смесица от местни африкански диалекти.

От време на време ми се причуват френски думички, но греша. Няма значение, че не разбирам, усещам. Сезария прави така, че кара всички да чувстват, да потънат, да забравят, да се насладят на момента.

Кралицата на морна идва за втори път в България. Публиката я обича, а Сезария се раздава над 100%....

Идва време за добре познатата ни "Sodade" - песента, с която родената в Кабо Верде Сезария става известна в Париж, а после и в цял свят.

Любопитна подробност е, че това става, когато тя е на 47 години.

С приятелката ми в залата се опитваме да си преведем името на песента - търсим връзка с френското "soudain" (изведнъж), испанското "soledad" (самота) и португалското "saudade" (мъка, тъга).

И двете по-скоро грешим, оказва се, че става въпрос за доста сложен португалски термин, обединяващ думите носталгия, съжаление, търсене на родния дом, тъга и станал нарицателно за музиката в Кабо Верде.

И въпреки цялата тази меланхолия, въпреки загубата на баща си в ранна детска възраст, сиропиталище, трудни и бедни години и дори алкохолизъм, Сезария изглежда спокойна, силна, сигурна и щастлива.

И няма как да не е щастлива - толкова много хора по света я обичат. И боса - винаги боса на концерти, откъдето идва и прякорът и името на първият й албум - Босоногата дива.

Пя дълго. Толкова дълго, че се притесних как издържа толкова време права, особено на нейната възраст. Сякаш чула мислите ми, жената спокойно седна на специално приготвената масичка на сцената и ...запали цигара.

Посвети няколко минутки на себе си и уединението си, докато виртуозните й музиканти продължаваха да се раздават.

После стана, попя още малко, после още малко и неусетно дойде време за първия бис. Дългоочакваната от всички Besame mucho.  

Огледах се  - в очите на всички мои приятелки и жени около мен имаше сълзи. Не исках да се вглеждам в мъжките очи, нали те никога не плачат, или поне така е прието да се казва и да изглежда.

Всъщност няма никакво значение.

Втори бис, публиката става на крака.

Финални акорди. Край!

Благодаря ти, Сезария! Беше страхотно(а)! Ела пак, ние отново ще пеем и плачем с теб. И ще ти се възхищаваме на гласа, музиката и таланта ти.