На инквизиторската маса. Снимка: Dremastime
|
На всички ни е познато чувството, което човек изпитва преди да се яви на интервю за работа.
Свитият стомах в нервно очакване, изпотените длани, старанието да се представиш в най-добра светлина и множеството въпроси, които се въртят с бясна скорост в главата.
Изправени пред интервюиращите, кандидатите за работа често се опитват да прочетат и най-малкия жест на ответника, който би могъл да им подскаже, дали се се държат в унисон с тайните правила на Ейч Ар-а, или пък са тотално затънали.
Знаем хиляди сказания за това, как всъщност трябва да се държиш: да не слагаш високи токове и къса пола, но да изглеждаш секси и уверена, да изтъкнеш предишните си постижения, но да не се хвалиш, да си открита и общителна, но да не го даваш прекалено „разхайтено“, да не слагаш ярък лак, но пък да не си безлична, да си контактна, но сдържана в приказките, да флиртуваш, но да се държиш на ниво.
Трудно е, нали?
А каква е истината?
Може би се крие в изненадващите резултати достигна анкетата на германския Институт за социологически проучвания CRF, за това, кои са най-важните неща при явяване на интервю за работа.
Оказа се, че индивидуалността се цени повече от шефовете отколкото бележките, получени по време на обучението.
88 на сто от анкетираните началници посочили, че при интервюто за работа най-важна за тях е индивидуалността на интервюирания.
На второ място е способността да се комуникира - 73 на сто.
На трето място 51 на сто от анкетираните посочиха практическия опит, а на четвърто - завършено висше образование (43 на сто).
На пето място е поставено владеенето на езици (27 на сто), а на шесто - опит в чужбина (16 на сто).
Сред останалите най-важни неща за шефовете при първата среща с кандидата за работа се нареждат съответно - умението за творчески подход, ангажименти извън училището и университета, бележките в училище и от матурата и на последно десето място колко дълго е продължил учебният процес.
Лили Колинс - една различна Снежанка
















Аз също - когато погледна кой седи в чакалнята, заедно с мен - просто се чудя - да се смея ли, да плача ли!!!
Но аз съм на 50 - зная, не мога да мълча, търся си правата, а децата - мислят, че са безсмъртни, не ги интересуват застраховки, осигуровки. Вярно, имат време - ако тук не им изнася - другаде. Но така прави ли се бизнес?! Това не е от полза нито за работодателя, нито за работника, нито за държавата.
АМА ЗА КАКВА ДЪРЖАВА БЪЛНУВАМ И АЗ!?!?!?!?!
нито сме мързеливи, нито посредствени. явявала съм се на много конкурси и в повечето случаи избираха връзкарите с по-ниска квалификация , както и без никакъв стаж. абсолютни парашутисти. говоря ви от опит.
НЕ оправдавайте мързела и посредствеността си с връзки и цици!!
на 1во място в България - да имаш връзки!
А ако нямаш гръб - то да имаш цици, нали :)
чудно.... голяма кариера ще направиш така...
най-важното е да имаш гръб.