Закъснение за работа

Някои хора се събуждат сутрин преди да звънне алармата, щастливи да видят слънчевата усмивка на новия ден. Те отиват на работа подсвирквайки си и преди всички останали. Тези редки същества, популярни още и като „сутрешни хора", са напълно непонятни на останалите, чиято сутрешна програма включва паника, стрес и фрустрация.

Повечето хора принадлежат към втората група – 15% от работещите признават, че закъсняват за работа поне веднъж седмично, а процентът на хронично закъсняващите е дори по-висок.

Защо се случа това?

Може би ще се изненадате, но бутонът "snooze" не е най-големият виновник за изоставането от графика. 32% от хората отдават късното си пристигане на трафика. 17% твърдят, че не успяват да се наспят, а 7% имат проблем с пристигането на време, тъй като трябва да водят децата си по училища и детски градини. Забравянето на нещо у дома, заради което се налага да се върнат, е също сред по-популярните извинения.

За радост на всички тези закъсняващи, 43% от ръководните кадри не обръщат внимание на времето на пристигане на служителите си, стига то да не пречи на това да си свършат работата прецизно и в срок. Това, разбира се, не означава, че ги няма и другите шефове, които мислят съвсем различно и са способни дори да ви уволнят за няколко закъснения през годината.

Използвайте въображението си

27% от мениджърите са скептично настроени към извиненията на служителите си по повод неидването има на време. Оказва се че са напълно в правото си, тъй като цели 24% от тези служители предпочитат да си измислят фалшиви извинения, вместо да признаят истинските причини.

Какво означава това за вас?

Ако сте заседнали в жестоко задръстване, а минутите неумолимо изхвърчат от часовника на таблото, и сте решили, че честността не е най-добрата политика за вас в този случай, използвайте времето да измислите нещо правдоподобно и приемливо, за да оправдаете закъснението си.

Защото, ако и вие сте шеф и чуете някои от следните реални и случили се наистина извинения, няма как да не сте подозрителни:

1. Докато карах колелото в парка към работа, се загубих в мъглата.

2. Явявах се на кастинг за "Мюзик айдъл".

3. Бившият ми съпруг открадна колата и нямаше с какво да дойда на работа.

4. Движението по маршрута ми беше спряно заради президентски кордон.

5. Имам преходна амнезия и не можах да си спомня къде работя.

6. Бях на разпит при данъчните.

7. Опашката в кафенето беше твърде дълга.

8. Трябваше да плащам гаранцията на брат си в районното.

9. Нямах пари за гориво тази сутрин, защото заложните къщи още не бяха отворени.

10. След като се сбих с контрольори в тролея, ме арестуваха.

Не се цепете от колектива

Дали можете да си позволявате често да закъснявате или не зависи от средата във вашата фирма. Ако всички са по местата си и усилено се трудят, когато вие прекрачвате прага, то със сигурност се откроявате и то не с добро. От друга страна, ако в компанията има тенденция всички да се точат и да се наместват между 8:45 и 9:30 всяка сутрин, то вашето закъсняване не би правило впечатление на никого.

Дори и обстоятелствата да го позволяват обаче, обичайното късно пристигане на работа не е във ваша полза нито в кариерно, нито в социално отношение. Като начало и шефът и колегите и разчитат да сте на мястото си в определен час и когато вие редовно не сте, се натрупва разочарование.

Освен това, само защото никой не ви прави забележка, не означава, че за хората, които следят такива неща, това не е важно. С хроничното си закъсняване вие внушавате една несериозност на професионалния си имидж – че кой би възложил по-отговорни задачи на човек, който не успява да се справи с простата задача да организира собственото си време?! Затова не позволявайте няколкото допълнителни минути сън да поставят под съмнение работната ви етика и да ви костват уважение, повишение, а понякога и работата.