Първият брак си остава винаги първи. Той е зареден с много надежди, очаквания, мечти и любов. За съжаление обаче, след време голяма част от съпрузите се разочароват от съвместната си реалност и избират всеки да поеме по своя път. Много хора обаче не губят вяра в брачната институция и минават под венчилото втори път.
Според изследвания 45% от първите бракове са заплашени от развод, докато при вторите брачни опити този процент спада до 31 на сто. Това е така, защото обикновено вторите бракове се оказват по-успешни. Защо? Следващият текст ще ви разкрие отговора:
1. Практиката прави съвършенството.
Разбира се, пълно съвършенство никога няма, но поне партньорите са по-близо до него. Вторите бракове се радват на опита, натрупан през първите. Хората са наясно с това кои са най-големите грешки, как по-добре могат да управляват семейните финанси, как да се отнасят със своята половинка, за да не се отдалечи тя от тях. Те знаят кое работи и кое не в брака. Умеят да спорят по-интелигентно, а в много случаи и да избягват конфликтите. С всички тези факти, събрани заедно, вторите бракове могат да се окажат наистина много успешни!
2. Двамата партньори познават по-добре себе си.
Провалът на първите бракове дава възможност и време на партньорите да разсъждават върху своите грешки и черти на характера, които са допринесли за развода. По този начин човек опознава по-добре себе си, усъвършенства се. Много хора смятат развода си за личен катарзис и възможност за изцеление и промяна. Вторите бракове често са по-щастливи, защото хората са се научили да не повтарят грешките си.
3. Двойките решават, че този път „ще го направят както трябва“.
Партньорите във вторите бракове са амбицирани още повече нещата да сработят. Те се стараят дори повече от преди, знаейки до какво ще доведе вземането на всичко за даденост. Те са склонни на повече компромиси и отстъпчивост, две много важни съставки за наистина успешните взаимоотношения.
4. Двойките имат по-развито чувство за благодарност.
Хората са благодарни на живота и на любовта, на шанса отново да обичат и да бъдат обичани. Те са благодарни на съдбата, че им се е усмихнала отново, знаейки колко сладка и краткотрайна може да бъде любовта. В своята книга „Codependent No More“ Мелъди Бийти описва благодарността по следния начин: „Благодарността отключва пълнотата в живота. Тя превръща това, което човек има в достатъчно, дори повече. Тя превръща отказването в приемане, хаосът в ред, объркването в яснота. Тя може да превърне храненето в празник, къщата в дом, непознатия в приятел“.