Защо интервюиращите не наемат най-добрите кандидати

Кандидатите за работа не са единствените хора, които правят грешки. Интервюиращите също правят много грешки. Тук са някои от най-честите:

1. Те предполагат, че срамежливостта се равнява на неспособност.

Някои от специалистите по човешки ресурси просто не интервюират добре своите кандидати за работа. Ако човек е нервен или срамежлив, те не са особено впечатлени от него. Ако кандидатът се чувства неудобно на интервюто, това не означава, че не е подходящ за длъжността. Добрите комуникативни умения са важни, но не за абсолютно всяка професия.

2. Те се влияят от някои нереални обещания.

Интервюиращите забравят понякога, че кандидатите за работа са дошли на интервюто, за да се „продадат“. Тоест, те често дават нереалистични обещания за потенциални нови проекти, увеличаване на доходите или клиентелата на фирмата с думи като „гарантирано“, „категорично“ и т. н. Интервюиращите няма да изберат човек, който им казва „може би“, „вероятно“ или „някой ден“. Проблемът е, че тези които дават големите обещания, невинаги са най-качествените кандидати.

3. Те се влияят от многото квалификации.

Това, че един кандидат има пет или шест квалификации е страхотно, но не го прави автоматично най-умния и способния за работата.

4. Те провеждат интервюто в група.

Груповите интервюта са лесни за интервюиращите, защото така те се срещат с повече кандидати, но тези интервюта рядко са ефективни. Те са по-скоро стресиращи и смущаващи за хората, които кандидатстват за работа и имат смисъл, само за да се види дали определен човек може да работи в екип.

5. Те се придържат към твърде ограничен сценарий.

Много интервюиращи следват стандартен набор от въпроси и се фокусират повече върху задаването на тези въпроси, а не върху отговорите. Най-добрите въпроси са тези, които естествено водят към последващи въпроси, които обикновено не са в списъка на интервюиращия. Те обаче биха могли да разкрият много повече детайли за кандидата.

6. Интервюто се превръща в монолог.

Някои интервюиращи взимат думата по време на интервюто или пък точно обратното – дават трибуната на кандидата. В случая трябва да има смислен разговор, дебат, а не монолог от едната страна.

7. Те не отговарят честно на въпросите на кандидатите.

Всеки интервюиращ в някакъв момент казва: „Имате ли някакви въпроси към мен?“ като за мнозина това е банална фраза – проформа. Има кандидати, които скромно ще попитат едно-две неща и интервюиращият ще остане с добро впечатление от тях. Има друг тип кандидати, които започват да подлагат на разпит интервюиращия относно компанията и длъжността и те обикновено оставят по-лошо впечатление. Факт е обаче, че тези хора имат много повече опции и предложения за работа и искат да разберат повече детайли преди да вземат решението си. Тоест, това са добри кандидати.