Вила „Армира“ – разкрийте тайните на древността

Вила „Армира“ е един от най-запазените и най-ранни вилни комплекси от римската епоха, които могат да се видят в България.

Древният дворец, за който се смята, че е бил частен дом на влиятелна фамилия, живяла през втората половина на I век сл. Хр., е открит през 1964 г. под научното ръководство на ст. н. с. д-р Янка Младенова, а по-късно и от ст. н. с. д-р Гергана Кабакчиева от Националния археологически институт.

В резултат на техните усилия преди половин век се разкрива един изключително добре запазен вилен комплекс, по който могат да се направят много изводи за начина на живот на знатните тракийци по това време.

Любопитен факт за вила „Армира“ е, че макар да е построена по време на римската епоха и да е изградена в типичен римски стил, в нея са живели знатни тракийски родове.

Историята

Античната вила е била издигната в долината на р. Армира, десен приток на р. Арда, през втората половина на I век сл. Хр. По името на реката е наречена вила „Армира“ . Красивата природа, плодородната земя и мекият климат са създавали отлични условия за живот.

Това е най-пищно украсеният частен дом (дворец) от римската епоха, разкрит в българските земи. Вилата е била център на поземлено владение, основано от богата тракийска аристократична фамилия. Разкопките на Голямата могила при с. Свирачи през 2001-2002 г. допринасят изключително много за доказването на тракийския произход на основателите ѝ.

Първият ѝ владетел е бил наследник на тракийски цар (базилевс). Той е получил за заслуги пред римската власт статут на римски гражданин и така е добил правото да създаде вилно стопанство, което е организирал още през 50-70-те години на I век сл. Хр., тоест само около двадесетина години след окончателното завладяване на Тракия от Рим.

Мястото за изграждането на вилата (домът на собствениците) е било специално избрано. То отговаря на изискванията за подобни градежи, описани в древните римски автори Варон и Колумела, които казват, че една вила трябва да бъде построена до голям път, но не на самия път; в красива местност; близо до вода; на южен склон и най-важното до добри съседи.

Античната вила „Армира“ е била издигната на площ от 3600 кв. м. Върху тази площ са разположени жилищната сграда на собствениците, както и градина за отдих и разходки.

В югоизточния край на сградата е била построена и тераса, от която обитателите на вилата и техните гости са се наслаждавали на красивата природа и реката.

Този античен архитектурен ансамбъл съществувал от 50-70 години на I в. сл. Хр. до 378 година сл. Хр., когато е бил разрушен по време на Готската война. Тогава вилата е била опожарена след битката при Хандрианопол (дн. Одрин, Турция) на 9 август 378 година. Самият римски император Валент намира смъртта си от раните в битката, някъде край Хадрианопол.

Архитектура: Банята

Банята на собствениците е разположена в най-слънчевата и закътана част на жилището. Тя следва принципите на римското строителство на подобни сгради. Според древните тялото е трябвало постепенно да бъде затоплено и затова имало помещения за хладка, топла и гореща баня. Била е снабдена и със сауна, което е било голям лукс в един частен дом. Тази част от вилата е била най-разрушена, затова археолозите не са могли да определят как е била украсена банята.

Басейнът

Цялата сграда е била композирана около големия басейн. От входа се преминавало през вестибюл и се достигало до вътрешното, централно пространство и басейна. С правоъгълна форма, размерите му били огромни за подобно съоръжение в частен дом – дълбочина от 1,60 м. и с дължина и широчина 11 х 7 метра.

Басейнът бил под открито небе и водата се затопляла от слънчевите лъчи. Дали водата е била минерална или не, топла или студена е трудно да се определи.

Водата е достигала до басейна чрез изграден водопровод от извора, преминавала е през мраморна фантастична фигура и като водоскок е пълнела басейна. Дъното е било покрито с мозайка, а стените му и стълбата с бял мрамор.

Мозайките

В горния край на изящните колони и капители са били издигнати фризове с релефна украса и с изваяни, повтарящи се глави на горгоната Медуза. Подовете на вестибюла и коридорите около басейна са били украсени с черно-бели мозайки, с растителни и геометрични орнаменти.

Белият фон на графичните мозайки е изпълнен от бели мраморни кубчета. Това били най-ранните мозайки, открити в България от римска епоха.

Характерен елемент на украсата е така нареченият мотив свастика. Освен свастиките са показани и орнаментите пелта, кръгове с вписани розети, все познати мотиви от елинистическия период. Стените на коридорите и помещенията са били украсени със стенописи в червен, бял, черен, зелен цвят.

Изключително ценна е мозайката в спалнята на собствениците на вилата. Разделена е на отделни полета и ограничена с широка рамка.

На нея са изобразени портретите на собственика през първата половина на II век сл. Хр. и неговите деца – момче и момиче. Подът е застлан с мозайка, с голям медальон в средата, в който е изобразена главата на горгоната Медуза.

Как да стигнете до вила „Армира“?

Вила „Армира“ се намира на 1,5 км. югозападно от кв. Лъджа, гр. Ивайловград, по пътя към село Свирачи, до което се намира Голямата могила.

Вилният комплекс е отворен за посещения през цялата седмица, включително и през почивните дни.

Задължително си отделете 5 лева за беседа по време на обиколката, заслужава си! Ще научите много интересни факти, които едва ли може да разберете сами при обиколката.

Вход за възрастни – 5 лв., за учащи и пенсионери – 3 лв.

Още снимки от вила „Армира“ разгледайте в галерията.