Перфектното ястие съдържа качествени продукти и е приготвено с много любов!

Всичко започва с една мечта. Преди 10 години шеф Петър Янков отваря един тефтер, записва едно име и описва подробно ресторанта, който иска да има.

Снимки на джаз и рок музиканти по стените, роял, музикални инструменти, пастелни цветове и елегантна обстановка, естествени материали и усещане за класа и уют.

Следва шеметна кариера и пътувания в България и по света и с всяко ново начинание се добавя по една мечта.

Малък бутиков суши бар в източен стил. Зимна и лятна градина със средиземноморски привкус и жив аквариум. Live-cooking ресторант, в който освен главният готвач, всички сервитьори, а дори и самите посетители приготвят на живо храната си. VIP помещение с тежки завеси, произведения на изкуството в луксозни рамки на стените и единствена маса с точно 12 стола.

За повечето хора е трудно да осъществят дори една от мечтите си, но Петър Янков намира начин да реализира всичките.

Резултатът е новият ресторантски комплекс Petru's, в който освен собственик, той е и главен готвач. Любопитната му концепция ни връхнови да го разпитаме за връзката между глада и вдъхновението, пътуванията и традициите, мечтите и реалността...

Призвание ли е да готвиш?

Предполагам, че да. В семейството ми няма друг кулинар – майка ми и баща ми са музиканти. Аз от много малък винаги съм искал да стана готвач. Влязох в кулинарно училище, започнах работа в един от известните хотели в Пловдив, а на 22 години вече бях главен готвач на един от най-интересните и луксозни ресторанти в града.

Кое е горивото на кулинарната креативност?

В моя случай – шансът един млад, не много опитен, но амбициозен човек да развива фантазията си и един различен за времето и мястото си ресторант. По-късно се преместих на морето, където отново преживях това ново начало, възможността да погледна със съвсем други очи на кулинарията.

Вдъхновени ли са рецептите ти от пътуванията? Сподели ни три рецепти, родени далеч от дома!

Толкова много вдъхновения съм имал от пътуванията си, че в мое ястие може да се срещнат и пет държави. Можеш да пътешестваш по света само с една порция храна. Комбинацията на несъответстващи продукти понякога прави нещо много ефектно и интересно като вкус. Ето няколко примера:

Агнешко – музата ми дойде от Турция. Там са изключително добри и го правят по много различен начин. Рецептата, която с удоволствие приготвям е бонфиле от младо агне с аспержи и панчета, гарнирано с лилав картоф и мармалад от (лук) шалот.

Дивеч – елен лопатар – вдъхновен от Москва. Задушен във вино, зеленчуци и поднесен върху стар отлежал печен кашкавал.

Морски език във вакуум – вдъхновен от Средиземноморието и по-точно от Гърция – на ниска температура прибавяме цветни моркови с вино (шардоне задължително) и свеж кресон. Полива се със сос от шампанско.

Какъв съвет би дал на всички онези български жени, които са забравили за любовта към кулинарията и готвят вкъщи просто по задължение?

Аз лично съм губил желанието да готвя. Когато човек се пренасити, може да изгуби желанието и вкусовите си рецептори... до едно определено положение, в което не ти е вкусно нищо и тогава няма как да е вкусно на никого другиго. Как се лекувах? Ходех по различни места, където готвят наистина хубаво и могат да те накарат да си спомниш за качествената храна. Отиваш там, където могат да ти покажат, че има още какво да развиваш. Отиваш на пазар или дори в някое село в Родопите, където продават различни продукти, които ще предизвикат интереса ти да експериментираш и ще ти върнат вдъхновението. Понякога рецептата за вдъхновение е просто глад – когато си гладен, всичко е различно.

Всички кулинари мечтаят за собствен ресторант. Как се роди и сбъдна твоята мечта?

Преди 10 години си бях вкъщи и правех стандартното нещо, което ме откъсва от света – слушах рок-блус концерт. Като повечето готвачи, винаги съм мечтал да отворя собствен ресторант, но исках нещо различно – рок-блус музика, картини с музиканти, пиано, китари, висящи инструменти – нещо като пиано бар и ресторант в едно, защото съм любител на музиката и на храната.

После реших, че мога да комбинирам различни идеи, вдъхновения от пътувания и мечти. Например, много обичам суши и си помислих: „Защо да не направя суши бар?“ и го създадох. Това е хубавото на мечтите, че нямат граници. В различни страни съм опитвал много интересни неща. Взимал съм разнообразие от рецепти и вкусове от света, различни идеи. Реших да направя нещо нестандартно и да комбинирам мечти. Резултатът е ресторант, в който хората могат да пътуват не само чрез вкуса, а и чрез интериора.

В твоя ресторант ястията се приготвят без заготовки и изкуствени подобрители. Това ли са основните тайни на доброто качество?

Има и още, със сигурност. Вкусът е алхимия, която е отвъд материята, която се влияе от усещането и емоцията, с която приготвяш едно ястие. Ако например поставиш двама различни готвачи в една кухня и им кажеш да ти сготвят едно и също ястие, със сигурност ще го направят по различен начин и едното ще ти хареса повече. Моят принцип е, че готвя предимно за себе си и след това клиентът го оценява. Ако ми омръзне да ям дадено ястие, го махам от менюто си, защото няма да го приготвям за другите с любов.

Защо в ресторанта ти посетителите могат сами да участват в приготвянето на храната си?

Когато готвиш за себе си енергията, която влагаш, след това се връща към теб. Затова създадохме специалната Live-cooking зала. В нея клиентите могат да поръчат месо, риба или зеленчуци  и сами да си ги изпекат на масата върху вулканичен камък, който се загрява на 400 градуса и се поднася на дървена подложка. Разбира се, другият вариант е някое от ястията на деня да бъде приготвено пред тях от сервитьор или готвач.

Какво е общото между авторските и традиционните ти рецепти?

Всъщност в Petru's готвим доста различни и нетрадиционни неща, просто са с по-традиционни продукти. Или обратното. Например един обикновен телешки език може да бъде сготвен по много различни начини, които са интересни и нестандартни – с панчета, с печен пармезан, диви гъби и т. н.

Кое според теб е перфектното ястие и какво съдържа?

Перфектното ястие съдържа задължително качествени продукти и приготвяне с желание и любов. Най-качественото ястие не е задължително да е направено от професионален готвач.

Когато готвиш за себе си енергията, която влагаш след това се връща към теб.

Най-важните хора, за които съм приготвял най-специалните си кулинарни творби са близките ми.

Издай ни някой свой любим полезен трик?

Имам една любима готварска мъдрост, която първо научих и ми даде ценен урок – „Знаех, че доматът е плод, но помъдрях, когато се научих да не го слагам в плодова салата“.