Как перфекционизмът спъва живота ви

Има една поговорка, че човек може да бъде най-големият враг сам на себе си и тя е особено вярна за перфекционистите.

Хората, които вземат присърце своите най-минимални неуспехи, си вредят много повече отколкото си помагат.

По принцип е добре да можете да си правите самооценка и да виждате грешките, които допускате, но няма смисъл да се критикувате, да се вините или да се срамувате от действията си и постоянно да сте недоволни от себе си.

А ето и шест белега,които ще ви убедят, че стремежът към съвършенство ви пречи:

1. Вашите взаимоотношения са сложни.

Когато човек е твърде взискателен към себе си, той става много взискателен и към хората, с които живее и с които общува най-често. Именно затова перфекционистите трудно успяват да изградят стабилни отношения. Обикновено те са твърде натоварващи за околните и в даден момент другите започват да странят от тях.

2. Не можете да си спомните последния път, когато сте си подарили „време за себе си“.

Перфекционистите смятат, че времето за себе си е вид глезотия, която те не заслужават. Именно затова те вечно са твърде заети, за да излязат на по кафе с приятели, да се разходят сред природата или просто да мързелуват у дома. Именно заради това, че не знаят как да се отърсят от стреса, тези хора са раздразнителни и мрачни.

4. Не можете да приемате комплименти.

Когато някой прави комплимент на един перфекционист, той по-скоро го гледа с невярващ поглед и дори забравя да каже „благодаря“. За хората, които се стремят към съвършенство, нещата никога не са съвсем идеални и винаги биха могли да бъдат и по-перфектни.

5. Вечно сте свръхангажирани.

Перфекционистите искат да бъдат навсякъде и да свършат всичко, в резултат на което са в някаква постоянна надпревара със себе си и времето. Този режим на постоянно препускане е много вреден, както за духа, така и за тялото.

6. Вашите деца са стресирани.

Децата на перфекционистите са натоварени с високите очаквания на своите родители, които превръщат всеки малък техен неуспех в огромна драма. Децата са доста проницателни и усещат, че перфекционизмът има отрицателно въздействие върху тях. Затова те започват да се затварят и да странят от родителя, който безмилостно се стреми към съвършенство.