IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Свободни да изберем

27 март 2016 09 30

Да вървиш с масите невинаги е по-лесно или по-приятно

Ирина Белчева. Снимка: Крум Стоев

Ирина Белчева. Снимка: Крум Стоев

Замислих се през изминалата седмица за това какъв свят оставяме на децата. От малки ги учим кое е правилно и кое – грешно, кое е добро и кое – зло и така те порастват в остарелите морални устои на едно общество, което далеч не живее съвсем праведно. Замислих се и дали можем да бъдем съдници, при все, че самите ние не сме светци. Замислих се за всички млади хора, които се опитват да си проправят път през живота, справяйки се с натиска на обществото.

Малката ми сестра винаги е искала да бъде моден дизайнер – откакто си я спомням, все вървеше из коридорите и рисуваше по стените (което, разбира се, хич не се нравеше на баща ми). Експресионизмът ѝ украсяваше всички форми на мебели и настилки у дома, а тя гордо скицираше бъдещата си сватбена рокля. И така в годините тя преследваше доста упорито тази си мечта, посвещавайки всяка неделя на уроци по рисуване, въпреки крехката ѝ възраст.

Онзи ден обаче ми съобщи, че да си моден дизайнер всъщност е „много тъпо“ и тя не иска да се занимава с това. С верния нюх на почти родител, веднага усетих нещо гнило, което, оказа се, било изявление на нейно другарче, че тая работа била тъпа. Извън формата на възпитание на повечето семейства, аз не ѝ казах, че „щом някой те обижда, то той за нещо ти завижда“.

По-скоро се опитах да събудя у нея желанието за индивидуализъм и свободен избор, въпреки влиянието на средата. Попитах я, ако това дете ѝ каже да скочи от балкона дали ще го направи – тя категорично каза – разбира се, че не. И тук е разковничето – да покажем на децата, че еднакво силно трябва да защитават не само физическите си права, но и емоционалните. Правото на свободен избор, но не като израз на емоция, а на разум.

От години натискът над младите момичета (а и момчета) е огромен – от списанията, в които виждат нереални образи, от средата, където са принудени да демонстрират други интереси и поведение. Малко успяват да се изплъзнат от ловките лапи на обществената манипулация, за да бъдат горди лидери на нашето време.

Примерът с невръстната ми сестра, уви, не е частен случай. През годините, вместо да възпитаваме децата у дома, ние оставяме училището да върши тази работа (или разчитаме на медиите) и после само свъсено поглеждаме към групичките в парка, пиещи бира, и промърморваме „ах, тази днешната младеж“. Да си индивидуалист обаче е страшно, защото може да те превърне в аутсайдер. А да бъдеш отритнат от колектива в тийнейджърските ти години е равносилно на социално самоубийство. Чудя се обаче, как да покажем на тези деца, че има смисъл да разсъждават с главата си и да правят избор, свободен от чуждо влияние.

Преди седмица бях гост-лектор във факултета по журналистика. Там срещнах мислещи млади хора, които обаче бяха възприели ролята на „адвокат на дявола“ – винаги срещу всичко, което им се каже. Разбирам ги – на тези години започваш да усещаш себе си като свободен индивид и искаш да покажеш на света, че сам ще се справиш с всичко. Правиш си татуировка, изнасяш се на квартира, пробваш наркотици, отричаш конвенционалното и търсиш своето място под слънцето.

В този ред на мисли се сещам за Айн Ранд – жената, която гордо пише и защитава свободната воля и избора. Тя казва: „Човек не получава на земята нищо наготово. Всичко, от което се нуждае, трябва да бъде произведено. И тук човек се изправя пред същностната алтернатива: той може да оцелее по един от двата начина – или чрез самостоятелна дейност на своя разум, или като паразит, захранван от умовете на другите.“

На това изречение искам да науча малката ми сестра. Да ѝ покажа, че да вървиш с масите невинаги е по-лесно или по-приятно. Да се противопоставиш на натиска на социалната група, в която съществуваш, без това да те кара да се запиташ дали си „готин“. Знам, че тази увереност не идва просто така, но искам да възпитам у нея силата да решава сама. Отново ще цитирам Айн Ранд: „Право номер едно в света е правото на егото. Първото задължение на човека е задължението към самия себе си.“ Защото първо и преди всичко – ние сме длъжни на себе си.

Автор на статията:
Tialoto.bg

КоментариКоментари