„Твърде млада си...“ – не знам дали младостта може да бъде порок, но определено това изречение отекна като смразяващия звук на острие, което прорязва плътта. Не знам как и защо, но изведнъж се бях оказала в порочния кръг на самобичуването, защото се бях родила твърде късно. Някак си пулсиращата в мен енергия и жизнерадостен блясък бяха станали тежка прокоба, която заплашваше да разкъса сърцето ми за пореден път. Познато ли ви е? Макар да казват, че възрастта е само цифра, доста често тя е много повече от това.

Още по темата

Винаги съм знаела, че сърцето ми принадлежи на романтиката на 20-те години в Париж, но явно съдбата е имала други планове за мен. Харесвам обноските и моралните норми от онова време, танцуващи под звуците на тромпета на Луис Армстронг. Бидейки обаче дете „на новото време“ осъзнавам тежестта на това, да съм надраснала привичките на връстниците ми и често се чувствам по-комфортно в компанията на по-зрели хора.

Познавам много двойки, в които разликата в годините е осезаема. Наскоро се запознах с фантастична двойка, която има повече от 20 години разлика и въпреки това не съм виждала по-хармонично и щастливо семейство. Намерили са своята нирвана. Имат пълна къща с деца (включително и бебе) и все още намират време да се държат за ръка. Тези 20 години са се превърнали в спойката, която ги прави неразрушим кораб пред закостенелите разбирания на уж модерното ни общество.

Кога обаче възрастта е проблем? Сама по себе си тя наистина е цифра, зад която обаче стои определен брой житейски уроци. И колкото повече са те, толкова по-несклонен е преносителят да се впуска в нови усещания. Може би се получава пренасищане и в даден момент просто искаш да се отдадеш на спокойно плаване, а не да се бориш с бурното море. Но да бъдем откровени – не възрастта е проблемът, а нежеланието отново да минаваш по същия път. От наблюденията ми, изречението за разликата в годините прозвучава в моменти, в които единият партньор усеща как започва да се плъзга по наклонената плоскост на deja vu-то. И чувства, че губи контрол. И в това няма нищо лошо. В крайна сметка всеки сам определя ценностите в живота си и как той да протече. Безумно е обаче да виним възрастта – все едно да виним слънцето, че топли, дъждът, че е мокър и земята, че се върти. Няма как някой да е твърде млад или твърде стар, просто, в крайна сметка, е твърде неподходящ.

Не разбирам хора, които казват, че са „твърде стари“ за любов, семейство и деца. Твърде отегчени, твърде уморени, твърде старомодни. Старостта е повече състояние на духа, отколкото на тялото.

Твърдо против съм насаждането на мисълта, че възрастта е порок. Толкова пъти съм си удряла главата в стената заради това, че заради крехките си години съм твърде емоционална, нетърпелива и жизнена, че в един момент осъзнах, че не това е проблемът. Проблемът бе, че позволявах някой друг да ми вменява вина за своята собствена несигурност и страхове. И спрях. Започнах да се наслаждавам на прибързаността и емоциите си, защото те ще са такива само сега. Утре е далеч, а вчера вече отмина. И следващия път, когато някой ми каже „твърде млада си...“, това ще бъде звукът на свободата, който ми нашепва, че още имам време да грабя от живота с пълни шепи.