„Как се нарича когато ти е топло и не искаш нищо да се промени? Щастие, предполагам.“

Тери Пратчет

Във време на размирици, на несигурност и страх, се замислих за щастието. За онова вътрешно топло усещане, което сгрява душата и свива мускулите на лицето ни в лъчезарна усмивка. Не е тайна, че България е на края на класацията на най-щастливите държави – заемаме 129-то място от общо 157 страни. Според доклада на Мрежата за решения за устойчиво развитие, щастието е по-добър показател за човешкото благоденствие от измерването на образованието, здравето, бедността, приходите и доброто управление. Но какво е щастието за нас?

Сигурна съм, че всеки има различно тълкувание. Няма как да дадем обща дефиниция – за едни е печалба от тотото, за други – наличието на работа, за трети – спокойствие и безметежност. Древните ацтеки следват от раждането си следните думи: „Ти се раждаш в един свят на страданието; страдай и после ще получиш своя покой“. Обезпокоена съм от този завет, но пък като държава от дъното на класацията, може би сме приели присърце думите на изчезналата вече цивилизация на ацтеките.

Джон Стюарт Мил е казал: „Задайте си въпроса дали сте щастливи и мигом ще престанете да бъдете щастливи“, но аз решавам да потърся малко повече информация за щастието, за да проверя, дали може да бъде въведена „Теорема на щастието“.

Част от щастливите държави е и Холандия. Има нещо, което уж правело населението щастливо – марихуана. Апропо, има и взаимовръзка между щастието и употребата на алкохол и стимуланти – прекомерната употреба отново води до нещастие. Още древните гърци са го казали – умереност е ключът. В тази умереност са се специализирали и швейцарците – в много части на държавата не можеш да окосиш ливадата си или да изтупаш килима в неделен ден, забранено е простирането на балкона, а след 10 часа вечерта и дума не може да става да си пуснеш водата в тоалетната. Тук идва един по-дълбок въпрос – можеш ли да си свободен, спазвайки закона и спазването на закона гарантира ли щастие?

Има държава, в която щастието е държавна политика. Това е държавата, в която телевизията се появява през 1999 година, престъпността и убийствата са на практика непознати, тютюнопушенето е забранено със закон, образованието и здравеопазването са безплатни. Държавата, въвела Брутното национално щастие – Бутан. Там хората живеят с това, което имат и нямат очаквания за щастлив холивудски финал. Може би липсата на нереалистични очаквания е ключът, но пък не са ли те двигател на иновацията и тласък към напредъка? Напредък, който ни носи повече удобства, комфорт и неминуемо – финансови постъпления? Купуват ли парите щастие?

Имаше един виц по въпроса – седи си човек на плажа, кротко нищоправейки. Минава един бизнесмен, дошъл на почивка и го попитал какво прави. Нищо – отговорил мъжът. Хвани се на работа!, посъветвал го новодошлия. Защо? За да спечелиш пари! Защо? За да можеш да си позволиш да си почиваш. Че аз и сега го правя... Колкото по-богати са хората, толкова по-трудно се създават нематериално щастие. Очакваме всичко, което правим, да е материално подсигурено. В будистките държави уличните бездомници са щастливи, макар да не притежават нищо материално. Изследвания показват, че това може би се дължи на предопределеност или иначе казано – вяра в „съдбата“. Те не обвиняват правителството, че са бедни, защото вярват, че това е негативна карма, наследена от предишен живот.

Според Джереми Бентам, познат като основател на утилитаризма, има проста формула за щастието – знак плюс за хубавите неща в живота и знак минус – на негативните. Резултатът е общото щастие, ако то изобщо може да бъде претеглено. Това общо щастие има ли препятствия? Можеш ли да бъдеш щастлив с дупките по пътищата? Имаме ли нужда от индекс на националното щастие и ако нацията е щастлива, това означава ли, че самите вие сте? Щастието е ефимерно понятие, което търпи промени всеки ден. Днес, например, щастие е може би, да се събудиш без черна хроника в новините – без атентати и преврати.

И така, от ацтеките до днес, смисълът на щастието се променя, спрямо динамиката на света, в който живеем. Силно се надявам, че тази „еволюция“ на щастието няма да стигне до фаза, в която да се радваме на неща, които днес приемаме за даденост – вода, храна, подслон, мир. Търсенето на щастието е като търсенето на Итака, важното е обаче това пътешествие да не ни разделя от истинския смисъл на живота – да се наслаждаваш на мига, тук и сега.