Гурме готвачи: Шеф Джордж Стилианудакис

Шеф Джордж Стилианудакис е един от най-разпознаваемите професионалисти, когато стане въпрос за гурме кухня.

Той има над 22 години възходящ опит в управлението и предоставянето на гурме храна, усъвършенства изкуството на готвенето и се наложи сред готвачите като човекът, който дава на своите клиенти най-запомнящото се гурме изживяване.

Ето какво разказа той пред Tialoto.bg

Какво е храната за вас?

Храната за мен е игра на удоволствия, игра, която ни кара да си спомним за детството си. Кара ни да мечтаем за нови неща и дори се явява начин, по който да посетим нови места чрез храната.

Каква е разликата между гурме и традиционна кухня?

Единствената разлика е в това, как играеш с храната. Начинът, по който даваш нови текстури и как ги представяш. И за двете се използват свежи продукти и подправки, но просто се представят по различен начин. Разликата е само във външния вид за мен.

Има ли специфични правила при сервирането и създаването на чинията?

Не. Когато създавам ястия, аз излизам на вън да огледам природата около мен. Опитвам се да се придържам към природата и естественото колкото се може повече. Не използвам много цветове, защото когато излезеш навън, виждаш само няколко естествени цвята. Искам нещо да бъде естествено, без да има нещо изкуствено в него. Използвам зелено от зелени храни, червено от червени и други. Каквото и да е, то трябва да идва от естествен източник.

Много сте свързан с природата.

О, да, много. Опитвам се, доколкото мога, да се придържам към природното и естественото.

Това означава ли, че предпочитате и по-леките комбинации, без смели и дръзки съчетания и по отношение на храната?

Обичам естествени вкусове, обичам и дръзките, въпросът е всичко да идва в правилни порции. Това е игра, която обичам да играя с храната.

Коя е традиционната кухня, която ви харесва най-много?

За мен като човек, а не като готвач, важни са обикновените неща. Дори един обикновен домат със сирене. Обичам да имам стриктно от всички вкусове, но без нещо да се натрапва. Винаги, когато пътувам на различни места, опитвам местната кухня, но се старая да намеря нещо, което е близо до мен. Най-добрата кухня, според мен, е средиземноморската... и японската.

Кой е най-ценният урок, който научихте през своята кариера? Нещо, което бихте предали на следващото поколение готвачи?

Първият и най-голям урок е, че ние трябва да бъдем това, което сме, като човешки същества. Да уважаваме всички, да не ги подценяваме и да се учим от по-големите. Като деца – да слушаме и гледаме от всички. Готвенето е история и за мен е начин на живот.

По какъв начин можем да свържем храната с изкуството?

Храната е изкуство. Усещаш и чувстваш чрез тях. За мен, това е процесът. Тенденциите са тенденции – можете да направите много класическо ястие с много модерна визия. Дори модерното се основава на традиционното.

В такъв случай не вярвате в тенденциите в кухнята?

Не, всичко това е маркетинг. Кухнята е химия. Винаги излиза нещо ново като техника, но общо взето всичко, което става тенденция, в своята основа е класическо и традиционно.

Как се разви културата за хранене през последните години?

Идва от това как си израснал. Това е култура да знаеш какво ядеш и как го ядеш. Да се слееш със средата, в която си. Когато отиваш в хубав ресторант, първото, което усещаш е обстановката. Когато отидеш във френски ресторант, всичко, което усещаш е френско – миризмите, културата, продуктите. Всичко е навици на живота на средата. За мен храната представя културата. Всяка нация има своя култура.

Коя е вашата любима рецепта?

Имам две любими неща – артишок и агнешко.

Какво е бъдещето на кухнята?

За добро или лошо, между нас са маркетинговите компании, които рекламират каквото си искат. Независимо какво стане модерно, как се промени кухнята, ние винаги се връщаме към класиките. Това е нещо, от което няма да се отървем. Хората се променят към по-добро, създават по-добра култура и дори хигиена в кухнята. Младото поколение са по-внимателни към това, което правят.

Освен това, всичко останало е маркетинг. Ако се върнем 30 години назад ще видим същите ястия, които и сега, но сега са много модерни. Сега имаме испанска, после японска кухня и сега очаквам пак да стане модерна европейската кухня.