Илияна Раева сподели вълнуваща история, която има своето продължение след 33 години! Тя се срещна на живо с млечния брат на своите дъщери и астрален близнак на Славея.

„На 8 юни 1984 година родих моята първа дъщеря Славея. В родилния дом, в „Шейново“, бях в една стая с още една родилка, която същия ден роди момченце.

Имах много кърма и Славея се хранеше много бързо, и като всяко новородено заспиваше веднага. Малчуганът до нас пищеше сърцераздирателно и милата му майчица толкова много страдаше, че ми се късаше сърцето. Нямаше кърма. Тогава ѝ предложих да ми го даде и да го нахраня с моята. Притеснена и истински страдаща от липсата на достатъчно кърма, жената ми благодари и ми го подаде. Синеочкото засмука жадно от гърдата ми и след минутки вече спеше заситен и доволен. Така, докато бяхме в болницата 10 дни (двете бяхме родили със секцио) кърмех първо Славея, след това него.

Не запомних името на жената и на бебето ѝ. Разделихме се на изписването и повече не я видях, както и малкия рус красавец.

Минаха 33 години оттогава...

До Световната купа по художествена гимнастика преди две седмици в София. Георги Чобанов, който беше диктор на купата се приближи до мен и каза: „Имам изненада за Вас! Елате!“. Усмихваше се дяволито и ме поведе към червената пътека в залата, която водеше към ВИП ресторанта. Там ме чакаше едно красиво синеоко усмихнато момче. „Представям ви Вашия млечен син и млечен брат на Славея и Виолета – Георги“. Толкова приятна изненада! След толкова години! Понякога се сещах за него и се питах, какъв ли е станал и какъв ли е животът му. Прегърнах го и го целунах! Той се смееше и не скриваше радостта си от срещата. Аз също се зарадвах да видя след толкова години малкия синеок бебешор пораснал прекрасен мъж! Поговорихме си. Накрая го попитах с усмивка: Късметлия си, нали?! А той се засмя и ми отвърна: „Разбира се!“.

Миналата неделя ми изпратиха снимка от неговата сватба с хубавата Елена! Да са живи, здрави и много щастливи! Много красота има в това тайнство Живота!“, завършва историята на Раева.