IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Защо поколението Милениум късно се решава за сватба?

25 май 2017 12 40

2 основни причини

Снимка: Reuters

Снимка: Reuters

Ако сме родени след 1980 г., най-вероятно не се разбираме особено с идеята за брак в днешния свят. Според данни на Pew Research Center поколението Милениум е значително по-малко склонно да се жени през 20-те си години, в сравнение с предишните поколения.

Много млади двойки се оказват в океан от несигурност, когато стане дума за сключване на брак. 

Знаем, че това поколение чака по-дълго, преди да направи тази важна стъпка, но на какво се дължи това?

Жаждата за независимост

Наблюдава се един и същи начин на мислене сред поколението Милениум – че не е необходимо да бъдеш с някого, за да си щастлив. Много млади хора често чуват думи като „можете да бъдете всичко, което искате да бъдете“ и „ не се задомявайте“. 

Психолози посочват културата на индивидуализма като основен фактор, който предпазва хората, родени след 1980 г., от сериозно обвързване. 

Истината е, че поставянето на нуждите на друг човек преди собствените, от една страна, и това да се научим да правим компромиси с цел насърчаване на здравето и дълголетието на една връзка, от друга, е чуждо на някой, чийто начин на мислене през по-голямата част от живота му е свързан с независимостта.

Ново определение на брака

Поколението Милениум има нова дефиниция за брака. Някои специалисти го наричат „бракът на сродната душа“. Не става дума за намирането на някой приличен партньор, с когото да се създаде семейство. Става дума за намирането на идеалния човек, който наистина дълбоко обичаме.

Хората от това поколение търсят нещо, което да бъде страстно и дълбоко от самото начало. Метафорично казано, предишните поколения са търсили нещо, което да може да кипи, и след като го открият, търсят най-добрия начин да подгряват нещата помежду си. Днес обаче не се задоволяваме само с това. 

Автор на статията:
Анна Дантева

КоментариКоментари